– Чувствай се свободен да се позабавляваш, приятелю. Те не са толкова млади, както може би ги предпочиташ, но са доста отзивчиви.
Куп едва се сдържа да не избухне. Момичетата не изглеждаха на повече от осемнайсет. Но колкото ѝ да го сърбяха ръцете да ступа здравата този паразит, трябваше веднъж завинаги да го заличи от живота си, иначе Пайп нямаше да го остави на мира заради онзи пръстен.
– Боя се, че ми е минало времето за разюздани подвизи – отвърна той. – Скоро ще бъда женен мъж.
– Ама и вие, американците – изрече с високомерен присмех Амушир, – толкова сте провинциални.
– Говорите като моя приятел Пит. Нито не може да накара тази тип да улегне. И не смята, че и другите трябва да го нравят.
– За повечето от нас това не е възможно – заяви принцът, изпускайки тънка струйка дим.
Куп изпита съжаление към съпругите на Амушир.
– Аха, Пит е голям чешит, с труден характер. Предполагам, може да се каже, че всъщност е наемник.
– Наемник? – жилна принцът,
– Той се е сражавал в Африка, Средния изток. Само един бог знае къде още. Истински талант е с експлозивите. Колкото е по-голяма целта, толкова по-добре. – Куп се наклони към домакина си. – Знаете ли, че веднъж вдигна във въздуха яхта с този размер направо в Аденския залив? – Насили се да се засмее, – Това е мъж, когото е добре да имаш за приятел. Ако някой някога се опита да ми погоди номер, Пит ще се погрижи за него, дори още преди аз да съм се усетил. Пичът е луд, но изключително лоялен.
Докато Амушир слушаше. Куп се впусна във възхвала на разрушителните умения на несъществуващия Пит, ведно с безкрайната му вярност към приятелите. Амушир не беше от тези, които разбират от намеци, и Куп доста се увлече в измислиците за злодейства на верния Пит. Искаше да е сигурен, че принцът ще си спомни този разговор, когато открие, че Куп му е пробутал фалшив пръстен. Когато реши, че достатъчно е раздухал качествата на страховития Пит, той бутна стола си назад.
– А сега, ако ме извините, ще отида да се уверя, че годеницата ми не се е изгубила.
Принцът не остана много доволен, че се лишава от компанията на Куп. Но гостът му бе свършил работата си и не го беше грижа. Кимна към жените, излегнати върху шезлонгите, тъкмо когато Пайпър се появи. Страните ѝ бяха поруменели и дишаше по-учестено от обикновено. Това никак не му хареса.
– Ето те и теб, скъпа. – Той извади мобилния си и изпрати бърз есемес на собственика на моторницата. – Виждам, че се забавляваш страхотно, но скоро ще трябва да тръгваме.
– Налага ли се? – Превзетият хленч, с който го изрече, му подсказа, че тя не по-малко от него изгаряше от нетърпение час по-скоро да се махне от тази яхта, гъмжаща от тъпани.
– Имаме среща с нашия сватбен агент – отвърна той. – Забрави ли?
Тя не трепна, с изключение на лекото присвиване на очите ѝ.
– Ако питаш мен, може просто да отскочим да се разпишем в кметството. Ти си този, който иска розови гълъби и момичета, ръсещи цветя.
Той не можа да сдържи усмивката си. Общуването с Амушир щеше да му стигне за цял живот, затова я повлече към басейна, където възнамеряваше да чакат идването на моторницата.
Докато бяха в моторницата, не можеха да разговарят, но веднага щом пристигнаха пред "Сетай", Пайп се опита да се измъкне.
– Имам нужда малко да се раздвижа. Ще се поразходя на плажа. По-късно ще се видим. – Отдръпна се от него, а роклята и прошумоля около бедрата.
Куп я сграбчи за ръката, преди тя да стигне до тротоара.
– Една разходка звучи чудесно. Ще дойда с теб.
– Няма нужда – заяви тя жизнерадостно. – Защо не се обадиш на някои от приятелите ти?
– А защо да им се обаждам?
– Хубаво. И без това не ми се разхожда особено.
– Добре, защото никъде няма да ходиш. – Куп я поведе към хотела, но на път към асансьора смени посоката. Озовяха ли се близо до леглото, тя щеше да го накара да забрави за всякакви разговори, затова я подкара към къта за сядане на хотела.
Вътрешният двор на хотела в азиатски стил представляваше оазис от лукс и покой, ухаещ на лимонова трева, с ниски канапета, които сякаш се носеха по спокойните плитки води на централния басейн. С изключение на лъскавите листа на палмите и единствения портокал, поставен в средата на всяка от страничните маси. Мястото беше издържано във всички нюанси на сивото, от пепелно до перлено. Единствените звуци бяха тихите далечни гласове и успокояващият ромон на водата, ала дори заобикалящото ги спокойствие не бе в състояние да убеди Пайпър, че разговорът ще протече добре.