Куп се рап положи до нея на едно от канапетата.
– Имайки предвид колко безполезно беше това пътуване, не разбирам какао се опитваш да избегнеш, затова изплюй камъчето. Какво криеш от мен?
– Не беше напълно безполезно – отвърна тя предпазливо, – Изключихме още един заподозрян. След като принцът продължава да се хвали с твоя пръстен, той няма мотив да те напада.
– И въпреки това ти изчезна.
– Исках да огледам наоколо,
– И кое по-точно да огледаш?
Тя беше направила това, което бе необходимо, но той нямаше да го оцени по този начин, затова я глождеше лошо предчувствие.
– Спалнята на Амушир. От нея ме побиха тръпки.
Вниманието му изведнъж се изостри.
– Била си в спалнята му? Където всеки можеше да те сгащи?
Тя сви рамене. Когато се измъкна от онзи клаустрофобичен килер за обувки, целият и гръб беше набразден от рафтовете. За щастие, бе открила това, което търсеше, преди да се върне някой от членовете на екипажа.
– В онази стая има няколко отвратителни неща.
– Престани да го увърташ, Пайпър бръкна в торбата си и извади шала на бели и черни ивици, който бе използвала като саронг. Куп я наблюдаваше, докато тя внимателно го разгръщаше. Вътре беше копието на пръстена му.
Той рязко се изправи.
– Какво прави това у теб?
Дворът вече не изглеждаше толкова умиротворен и спокоен, но тя си напомни, че бе направила това, което беше нужно.
– Едно от момичетата ми каза, че смятал да даде пръстена за стесняваме, за да става на пръста му. Всеки бижутер тутакси ще разбере, че пръстенът е фалшив, и ще го уведоми. Затова го взех. Амушир може и да е невестулка, но е невестулка с огромно богатство, а ти не можеш да си позволиш този дамоклев меч да виси над главата ти до края на живота.
Той я зяпаше слисано, сякаш бе дошла от друга кланета.
– Откраднала си пръстена?
– Налагаше се.
Куп наглеждаше по-скоро ужасен, отколкото ядосан.
– Нали разбираш, че ако този тип не се досети, че ти си виновна за кражбата, ще обвини едно от онези момичета или някой от екипажа? Имаш ли представа какво може да ги сполети?
– Той нищо няма да направи.
– Няма откъде да знаеш.
– Знам. – Пайпър се застави да срещне погледа му. – Аз... оставих заместител.
– Не те разбирам.
– Истинския пръстен – изтърси тя.
Куп наклони глава.
– Не би могла. Истинският пръстен се намира в сейфа в спалнята ми.
Тя не каза нищо. Само седеше там и го чакаше да се досети.
– Пайпър... – Гласът му беше бавен, като цунами, неумолимо приближаващо към брега.
– Трябваше да сложа край на това. Принцът трябваше да бъде неутрализиран.
– Значи, ти...
Младата жена пое дълбоко дъх.
– Взех копието и му дадох оригинала.
Цунамито връхлетя брега.
– Ти си разбила сейфа ми?
– Не и в буквалния смисъл. – Дюк я бе запознал с почти всички ключалки на света, беше и показал как работи превключвателят, как се завърта гърбичният механизъм, начините за налучкване на цифровите комбинации. Тя бе отпразнувала петнайсетия си рожден ден, като отключи неговия сейф, но отварянето на сейфа на Куп беше фасулска работа: малко прилагане на метода с проби и грешки. Кодът му се оказа комбинация от номерата му в гимназията, колежа и номера на футболната му фланелка. Тя бе отворила сейфа, преди той да приготви кафето. – Комбинацията ти беше много лесна – додаде Пайпър.
– Проникнала си в сейфа ми и си откраднала пръстена ми на Суперкупата! – Удивлението му отекваше във всяка дума. – След това си го занесла на яхтата на онова копеле, промъкнала си се в спалнята му и си заменила копието с оригинала?
– Ти и без това никога не го носиш. – С всяка изминала секунда Пайпър все повече се съмняваше в разумността на постъпката си. – Ще оправя нещата, Куп. Не знам как ще го сторя, но ще го направя. Това трябваше да спре, за твое собствено добро.
– Аз вече уредих въпроса! – Той се изстреля от канапето, направи една крачка, сетне отново пристъпи заплашително към нея. – Докато ти се промъкваше тайно в чужди спални, аз неутрализирах кучия син! И го постигнах, без да му връчвам пръстена си!
– Какво искаш да кажеш с това, че си го неутрализирал?
Куп ѝ разказа. Направо плюеше думите. Разказа ѝ за несъществуващия си приятел наемник и завоалираната заплаха, която бе отправил. С всяка изречена дума побесняваше все повече.
– Толкова далеч си престъпила границата, че си се озовала в друга вселена.
– Куп, аз...
Той се наведе към нея. На сантиметри от лицето ѝ.
– Нямаш представа през какво съм преминал, за да спечеля онзи пръстен. Тренировки, по две на ден. Операции. Гледане на видеозаписи от мачове в четири сутринта, преди всички други. Бях на терена преди треньорите. Дори зубрих шибаната термодинамика\