– Няма значение. Аз ще говоря с него.
Същата вечер тя откри Куп в офиса му в "Спирала". Не виждаше смисъл да се преоблича и работните си дрехи за клуба, затова беше по дънки и торбест сребристосив пуловер, като един вид защита броня.
Той седеше зад бюрото, скръстил глезени върху плота, лениво подхвърляйки в ръце топка за софтбол. Всички светлини бяха угасени, с изключение на лампата върху бюрото, хвърляща сянка върху лицето му. Когато тя влезе, той вдигна глава, сетне отново насочи вниманието си към топката.
Пайпър събра цялата си смелост.
– Престани да се държиш като страхливец и приключвай с това. Знаеш, че трябва да ме уволниш, и ще ти бъда благодарна, ако го направиш сега, за да не се пека повече на бавен огън.
Куп прехвърли топката от дясната в лявата си ръка.
Тя вкопчи пръсти в маншетите на пуловера си.
– Знам, че е прекалено да те моля за това, но бих искала да остана още малко в апартамента. Обещавам, че изобщо няма да ме виждаш.
Той отново подхвърли топката.
– Ще предам файловете си на този, когото наемеш на мое място – продължи Пайпър, – И е по-добре наистина да побързаш, Куп, защото тази история не е приключила.
Възнамеряваше да продължи да рови по случая дори и след като той я уволнеше. Дължеше му отговори. И пръстена на Суперкупата...
Той спусна крака на пода, но каквото и да се канеше да каже, беше прекъснато от нахлуването на Джейда в офиса, този път без пластмасовия пистолет.
– Мама претърпя злополука! – изкрещя тя. – В болницата е!
Куп се изстреля от бюрото.
– Къде е тя? Какво се е случило?
– Не знам – разхлипа се Джейда. – Обади ми се сестрата от Спешното. Ами ако тя умре?
Куп грабна якето си.
– Да вървим.
Взеха сонатата ѝ, защото Куп бе дал на някого аудито си за вечерта. На Кара.
Откриха я с интравенозна система и прикачена към монитор. Къдравата и тъмна коса се бе разпиляла като килната корона около превръзката на главата, лявата ѝ китка и ръката също бяха превързани. Двама полицаи стояха отстрани до леглото ѝ.
Джейда изтича при майка си. Кара потръпна от болка, когато привлече дъщеря си към гърдите си.
– Всичко е наред, бебче, всичко е наред. – Над главата на Джейда Кара видя Куп и лицето ѝ се сгърчи– Потроших колата ти. Куп. И то след всичко, което направи за мен.
– Не се тревожи за колата – успокои я Куп. – Важното е ти да си добре.
Кара зарови пръсти в косата на Джейда.
– Изобщо не биваше да я вземам. Мислех, че съм много внимателна.
– Колите са заменяеми – махна с ръка Куп. – но не и ти.
Полицаите правеха всичко по силите си, за да запазят професионално самообладание в присъствието на Купър Греъм в стаята. По-високият от двамата се извърна към него.
– Жената каза, че сте ѝ позволили да вземе вашата кола.
Куп кимна.
– Нейната не искаше да запали, а вечерта щях да бъда в клуба, затова не се нуждаех от аудито.
– Моят професор покани неколцина студенти от курса в дома си и Уодхърст – обясни Кара, – а на мен наистина много ми се ходеше. Ако си бях останала у дома… – Погледна отново към Куп. – Извинявай.
– Повече никакви извинения. Нали затова имам застраховка.
– Разкажете ни отново какво си спомняте – намеси се вторият поли пай.
– Пътят беше тъмен и нямаше голямо движение. – Кара се извърна към Купър, – Не съм карала с превишена скорост. Кълна се.
– Виждал съм те как шофираш – насили се да се усмихне Куп. – Вярвам ти.
– Видях светлини на фарове зад мен, но не обърнах особено внимание. Всичко се случи толкова бързо. Светлините приближиха и аз намалих, за да ме задмине колата. Той ме изпревари и… Сигурно е угасил фаровете си, защото всичко потъна в мрак. Колата му кривна и удари аудито отстрани. Беше силен удар. Аз… изгубих контрол. Колата поднесе и аз се ударих в нещо. В какво съм се ударила?
– В електрически стълб – осведоми я по-високият полицай.
Ръката на Кара се стрелна към бузата ѝ.
– Който и да ме е ударил, дори не спря, за да види дали съм добре.
Пайпър и Куп се спогледаха и Пайпър се приближи до леглото.
– Ти каза "той". Успя ли да видиш шофьора?
– Не. Дори не съм сигурна, че беше мъж. Това е второстепенен път и нямаше много улични лампи. Беше прекалено тъмно, за да се види каквото и да било.
Пайпър погледна към Куп, който ѝ метна предупредителен поглед да си държи устата затворена. Полицаите трябваше да узнаят за нападенията над него, но сега тя беше по-разумна, отколкото преди няколко дни, и смяташе първо да говори с него.
Полицаите продължиха да разпитват Кара, но освен смътното описание, че колата била голяма – може би дори пикал – тя не знаеше нищо повече.