Щяха да я задържат в болницата до следващия ден и Пайпър ѝ каза, че тази вечер ще спи в техния апартамент, за да не остава Джейда сама.
Куп трябваше да се върне в клуба за отварянето му след историята с хлебарките и Пайпър го последва в коридора. Звъненето на болничните звънци, бибиткането на мониторите, миризмата на антисептици и болест пробудиха спомена за онези ужасни седмици, преди Дюк да умре.
– Утре те искам в клуба – заяви Куп.
Тя се отърси от спомените.
– Аз… още ли съм на работа?
– Ти си единственият бодигард жена, който имам – рече той мрачно.
Тя не питаше за това и той го знаеше. Избегна ловко една количка с храна.
– Ще последвам съвета ти да бъда отборен играч – заяви с твърда нотка в гласа.
Куп се насочи към асансьора.
– Радвам се да го чуя.
– Давам ти шанс да ми кажеш защо не биваше да говоря с полицаите за нападенията пад теб, преди да го направя.
Той тикна пръст в бутона на асансьора.
– Това ми звучи по-скоро като ултиматум, отколкото като готовност да бъдеш отборен играч.
– Стъпка по стъпка.
Той си пое дълбоко дъх.
– Имах достатъчно злепоставяща публичност с нашествието на хлебарките. Не искам и това да е по всички челни страници на вестниците.
– Разбирам. Но аудито е с тъмни стъкла. Шосето също е било тъмно, И двамата знаем, че ти си бил мишената тази нощ.
Той стисна челюсти.
– Трябваше да го предвидя. Вместо това ѝ дадох да ползва колата ми. Ако бях помислил малко… – Вратите на асансьора се отвориха. – Не замесвай полицията. Това е заповед.
Вратите се плъзнаха безшумно между тях.
На следващата сутрин Пайпър закара Джейда на училище, после се обади на Ерик. Той все още не беше схванал, че тя няма желан не да се среща с него, и се съгласи да я отведе до паркинг а, където бяха откарали аудито на буксир. Докато снимаше следите от черна боя, оставени от мистериозното превозно средство, Пайпър беше наясно, че инцидентът с Кара беше причината Куп да не я уволни. Всъщност не знаеше дали той не възнамеряваше да я държи на работа само като охранител. Не че това имаше някакво значение. Сега нищо не можеше да я накара да се откаже от по-нататъшно разследване.
Ерик подпря лакът върху незасегнатия покрив на аудито, утринното слънце се отрази от слънчевите му очила тил "авиатор".
– На "Кларк" има елин нов италиански ресторант, който ми харесва. Какво ще кажеш да отскочим до там?
Той беше добър човек и заслужаваше да е честна с него.
– Не мога да излизам с теб. Ерик.
– Леле...
– Аз съм идиотка, ясно ли с? Вместо да съм привлечена от стабилен, прекрасен мъж като теб, аз се забърках с... – Стабилен, прекрасен мъж като Купър Греъм,., – ...с някого другиго. Всичко приключи, но се нуждая от малко време. Както казах, аз съм идиотка.
Той присви очи срещу утринното слънце.
– Купър Греъм. Знаех си. Тя преглътна.
– Ти сериозно ли мислиш, че той ще се заинтересува от мен?
– Защо не?
Сега не му беше времето да се впуска в обяснения, че мъжете са привлечени от нея само защото тя е от тяхната порода.
– Ще те запозная с някого другиго.
Насъбраха се твърде много удари по мъжкото му его.
– Нямам нужда някой да ме запознава с жени.
– Включително и с Дженифър Маклийш, любимата метеороложка на Чикаго?
– Познаваш ли я?
– Аха. – Щеше да се наложи да убеждава Джен, но двамата можеха да си паснат. – Обаче ние с теб можем от време на време да си помагаме. Не си ли съгласен?
– И как по-точно?
Надяваше се, че правилно е разгадала амбициозния му характер.
– Аз съм обикновена гражданка. Мога напълно законно да посещавам места, недостъпни за един полицай, а това някой ден може да ти бъде полезно.
Той я слушаше внимателно.
– Може би,
– Бих искала да мога от време на време да ти се обаждам. Например този инцидент… Притеснявам се за Куп.
Ерик не беше само хубавец. Имаше и мозък.
– Смяташ, че който е направил това, е целял да нарани Куп?
– Изчаквам, докато събера повече факти, преди да направя окончателно заключение. – Нямаше намерение да изчаква много дълго.
– Интересно. – Той пъхна палец в колана си. – Що се отнася до онази среща с Дженифър Маклийш...
Бившият служител от фирмата за почистване на климатични инсталации, когото Пайпър трябваше да разследва, живееше с приятелката си и малкото им бебе в дома на нейните родители. Пайпър проследи семейството до ресторанта от веригата "Браунс Чикън", но когато влязоха вътре, тя започна да се притеснява за Куп. В момента според неговия график трябваше да е във фитнес залата. График, който дори малоумник вече щеше да е научил. Тревогата ѝ надделя и тя се върна забързано в колата.