Теслата му беше на паркинга пред залата. Тя извади от багажника счупената бебешка количка, която някой бе зарязал до тротоара, и въпреки раздрънканите ѝ колела, я затика по отсрещната страна на улицата. Когато Куп излезе, Пайпър наблюдаваше отражението му върху витрината на музикалния магазин. Номерът с количката имаше ефект и той не ѝ обърна внимание.
Тя го проследи до дома на Хийт, без да ѝ пука дали я бе забелязал. След като той влезе вътре, където беше в безопасност, Пайпър се върна при обекта си на разследване в Саут Санд и откри семейството в близкия запуснат парк. Само майката разнасяше детето и играеше с него, но това можеше да бъде единствено доказателство, че обектът на Пайпър е нехаен баща. Въпреки това инстинктът ѝ подсказваше, че раната на мъжа е истинска, и не след дълго, когато детето тупна на земята, той го вдигна, но после се хвана за гърба.
Както подозираше тя от самото начало, собственикът на фирмата за почистване на климатични инсталации беше гадняр, който никак не остана доволен от доклада ѝ, нито от единствената снимка, която бе успяла да направи. Тя спокойно можете да протака, възползвайки се от подозрителността му, но като печена бизнес дама – каквато тя не беше – Пайпър го убеди, че само ще си харчи напразно парите.
Няколко часа по-късно тя взе Кара от болницата и я закара в апартамента им, където приготви вечеря за всички. Два анкерпласта бяха заменили превръзката около главата, а ръката ѝ беше само навяхната, но не и счупена. Можеше да пострада много повече.
Докато вечеряха, Джейда разказа за домашното задание, което подготвяше за секс трафика на деца. Кара нс остана особено доволна, като узна, че учебната програма в енорийското училище на дъщеря ѝ включваше най-отблъскващата страна от уличния живот, но Джейда продължи да обяснява:
– Знаеш ли, че в Съединените щати има момичета, по-малки от мен, които...
Кара се протегна и отметна кичур коса от бузата на Джейда.
– Да не говорим за това по време на вечеря.
– Но, мамо… – Кафявите очи на Джейда блеснаха възмутено. – Някои от тези момичета са изнасилвани по няколко пъти на ден от различни възрастни мъже, но когато дойдат полицаите, арестуват тях за проституция. Момичета на моята възраст!
Пайпър беше чела за секс трафика на деца и намираше темата за толкова потискаща, че я бе изтикала в едно затънтено кътче на съзнанието си. Но като видя възмущението и гнева на това петнайсетгодишно момиче, се засрами от безразличието си.
Джейда спря ла се храни.
– Те са жертви на ужасно сексуално насилие и е страшно несправедливо да ги арестуват. Смятаме да напишем писмо до Конгреса.
– Браво на вас! – похвали я Пайпър.
Кара стисна ръката на дъщеря си.
– Аз също ще напиша писмо.
След вечеря Пайпър се преоблече за работа. Боеше се да се върне в "Спирала", страхуваше се от всичко, което щеше да я приближи до Куп и до уволнението ѝ. Колкото и да го заслужаваше...
Клубът беше претъпкан. Куп и Тони се бяха постарали всячески да заличат лошата публичност заради нашествието на хлебарките – предлагаше се изобилие от висококачествени напитки, освен това се предвиждаше през цялата седмица да се изреди върволица от знаменитости: футболисти, актьори, красива кънтри певица.
Джоуна посрещна Пайпър с изръмжаване и яко потупване по гърба – човекоподобното му разбиране за маслинена клонка. В отговор тя го сръга с лакът в корема, но мислено се поздрави, че не вложи повече сила, защото през цялата вечер поне по един охранител не се отделяше от Куп, от което той никак не беше доволен.
Диъдри Джос отново се появи, този път сама. Двамата с Куп изчезнаха. Когато измина половин час и той не се върна, Пайпър започна да се тревожи.
Първо провери малката уличка зад клуба. Както беше препоръчала, бяха инсталирани нови камери и теслата на Куп стоеше невредима. Той сигурно беше в офиса си. Ами ако Диъдри все още беше с него? Пайпър не можеше да си представи нещо по-лошо от това, да влезе и да ги завари заети с нещо, което подозираше, че те могат да правят, затова силно почука на вратата. Куп изглеждаше ядосан, когато отвори вратата.
– Трябва ли ти нещо?
– Проверка за сигурност. Исках да се уверя, че наоколо няма някой, чието място не е тук.
– Пайпър ли е? – долетя гласът на Диъдри от стаята.
Куп отвори по-широко вратата. Зад него Пайпър видя Диъдри, застанала близо до дивана с грациозна стойка на балерина, косата ѝ се стелеше в идеален водопад по раменете, обутите ѝ в изящни сандали стъпала бяха кръстосани в трета балетна позиция. Дори беше облечена в розова балетна рокля, падаща на меки дипли.