Выбрать главу

— Носи! — произнесе Ялб с още по-пронизителен глас. — Никой няма да убие сантид.

Шалан довърши клупа и забърза към страната на кораба; червената ѝ коса плющеше около лицето, когато се наведе през парапета. Сантидът още беше там. Как успяваше да се движи заедно с тях? Тя не можеше да види перки.

Отново изгледа Ялб — той захилено държеше въжето.

— О, Сиятелна. Това да не е отплата за онуй, което рекох на Безнк за задните Ви части? То беше просто шега, но Вие ми върнахте добре! Аз…

Той замлъкна, щом видя очите ѝ.

— В името на Бурите. Сериозна сте.

— Няма да имам друга такава възможност. Наладан е преследвала тези създания през по-голямата част от живота си и никога не е разгледала добре и едно от тях.

— Това е безумие!

— Не, това е наука! Не знам какво мога да видя през водата, но трябва да опитам.

Ялб въздъхна.

— Имаме маски. Направени са от черупка на костенурка, със стъкло в пробити отпред дупки и с мехури отстрани, които не позволяват на водата да проникне. Можете да потопите глава под водата с такава маска и да разгледате. Използваме ги за оглед на корпуса на кораба на док.

— Чудесно!

— Разбира се, ще трябва да отида до капитана и да получа разрешение да взема една…

Тя скръсти ръце.

— Изплъзваш се. Добре, действай.

Малко вероятно беше да успее да стори това без капитанът да разбере.

Ялб се усмихна.

— Какво е станало с Вас в Карбрант? При първото си пътуване с нас бяхте тъй плаха, все едно щяхте да загубите свяст при самата мисъл да отплавате от родината си!

Шалан се поколеба, а после усети как се изчервява.

— Това е малко безразсъдно, нали?

— Да провиснеш от плаващ кораб и да си завреш главата във водата? — попита Ялб. — Да. Нещо такова.

— Мислиш ли… че бихме могли да спрем кораба?

Ялб се засмя, но продължи нататък, за да говори с капитана. За него въпросът ѝ бе белег, че тя все още е решена да продължи с плана си. А тя беше.

Какво стана с мен?, запита се тя.

Отговорът беше прост. Тя бе загубила всичко. Беше откраднала от Ясна Колин, една от най-могъщите жени на света, и по този начин не само загуби възможността да учи, както винаги бе мечтала, но и осъди на падение братята си и своя дом. Беше се провалила изцяло и жалко.

И го беше преживяла.

Не беше останала без драскотини. Доверието на Ясна към нея бе сериозно наранено, а и усещаше, че съвсем е зарязала семейството си. Но нещо от опита да открадне Превръщателя на Ясна — който и така се оказа фалшив; после, почти убита от мъжа, за когото смяташе, че я обича…

Е, сега поне имаше по-добра представа колко зле могат да се наредят нещата. Сякаш… някога се беше бояла от мрака, ала сега бе пристъпила в него. Беше изпитала някои от ужасите, които я дебнеха там. Колкото и страховити да бяха, тя поне знаеше.

Винаги си знаела, прошепна глас дълбоко в нея. Израснала си с ужаси, Шалан. Просто не си позволяваш да си ги припомниш.

— Какво е това? — попита Тозбек, щом се изкачи заедно със съпругата си Ашлв. Дребната жена не говореше много; тя носеше яркожълта пола и блуза и наметало, покрило цялата коса без белите вежди, които беше пуснала да се къдрят надолу покрай бузите.

— Млада госпожице — започна Тозбек, — искате да плувате? Не можете ли да изчакате, докато не достигнем пристанище? Знам няколко много приятни местенца, където водата почти не е студена.

— Няма да плувам — обяви Шалан и се изчерви още повече. Какво щеше да облече за плуване, докато наблизо има мъже? Хората наистина ли вършеха това?

— Трябва да погледна по-отблизо нашия спътник.

Тя посочи звяра във водата.

— Млада госпожице, знаете, че не мога да разреша нещо толкова опасно. Дори и ако спрем кораба, какво ще стане, ако звярът Ви нарани?

— Твърди се, че са безопасни.

— Те са толкова рядко срещани — как бихме могли да знаем? Освен това в тези води има други животни, които биха могли да Ви наранят. Тук със сигурност ловуват червеноводи, а може и да сме нагазили в достатъчно плитки води, та да се притесняваме и от хорнаки.

Тозбек поклати глава.

— Съжалявам, но просто не мога да го позволя.

Шалан прехапа устна и откри, че сърцето ѝ бие предателски. Искаше да натисне още, но от решителния поглед в очите му тя клюмна.

— Много добре.