Тозбек се усмихна широко.
— Ще Ви заведа да разгледате някои черупки, когато спрем в пристанището на Амидлатн, млада госпожице. Имат внушителна сбирка!
Тя не знаеше къде е мястото, но от струпването на съгласни предположи, че ще да е от тайленската страна, както повечето градове толкова далеч на юг. При все че Тайлена бе студена почти колкото Мразовитата земя, на хората явно им харесваше да живеят там.
Разбира се, всички тайленци си бяха малко особени. Как иначе да опишеш Ялб и останалите — без ризи, въпреки студа във въздуха?
Те не са предвиждали да се топват в океана, припомни си Шалан. Тя отново погледна през борда на кораба и видя как вълните се разбиват в черупката на грациозния сантид. Какво представляваше той? Звяр с голяма черупка, подобен на пропастните чудовища от Пустите равнини? Дали приличаше повече на риба или на костенурка под черупката? Сантидите бяха толкова редки, а случаите, когато учените са ги виждали непосредствено — толкова малко, че всички теории си противоречаха.
Тя въздъхна, отвори торбичката си и се захвана да подрежда книжата си — повечето от тях бяха етюди на моряците в различни пози, докато наместват огромното платно, за да променят посоката на кораба според вятъра. Баща ѝ никога не би допуснал тя да прекара цял ден седнала, наблюдавайки сбирщина тъмнооки без ризи. Колко се беше променил животът ѝ за толкова кратко време.
Тя работеше върху скица на черупката на сантида, когато на палубата пристъпи Ясна.
Подобно на Шалан, Ясна носеше хава, воринската рокля с особена кройка. Подгъвът беше в самите ѝ крака, а яката — почти на брадичката. Някои от тайленците — когато смятаха, че тя не ги слуша — наричаха дрехата превзета. Шалан не бе съгласна — хавата не беше превзета, а изискана. И наистина, коприната обвиваше тялото, особено на гърдите — и начинът, по който моряците зяпаха Ясна, показваше, че не намират роклята непривлекателна.
Ясна беше красива. Тялото ѝ бе пищно, а кожата — златиста. Безупречни вежди, оцветени в червено устни, косата вдигната в хубава прическа. При все че бе два пъти по-възрастна от Шалан, зрялата красота на Ясна беше достойна за възхищение и дори за завист. Защо тя трябваше да бъде толкова съвършена?
Ясна не обърна внимание на погледите на моряците. Не че не забелязваше мъжете. Ясна забелязваше всичко и всекиго. Като че ли по един или по друг начин просто не обръщаше внимание как я гледат мъжете.
Не, това не е вярно, помисли си Шалан, докато Ясна ходеше. Тя не би губила време да наглася косата си или да си слага грим, ако не обръщаше внимание как изглежда. В това отношение Ясна бе загадка. От една страна приличаше на учен, зает само с проучванията си. От друга страна поддържаше тежестта и достойнството на кралска дъщеря — а понякога ги използваше досущ като сопа.
— Ето къде сте били — произнесе Ясна, докато приближаваше към Шалан. Капчици вода откъм борда на кораба подбраха мига, хвръкнаха и я опръскаха. Тя се намръщи към наредилите се на коприната капки вода, после отново изгледа Шалан и повдигна вежда.
— Може и да сте забелязали, че корабът има две отлични каюти, които наех за нас срещу немалка сума пари.
— Да, но те са вътре.
— Както е обичайно за стаите.
— Прекарала съм по-голямата част от живота си на закрито.
— И ще прекарате още по-голяма част така, ако желаете да сте учен.
Шалан прехапа устна и зачака нареждането да слезе долу. За нейна изненада то не дойде. Ясна направи знак на капитан Тозбек да се приближи и той го направи — допълзя на колене с шапка в ръце.
— Да, Сиятелна? — попита той.
— Бих помолила за още едно такова… седало — каза Ясна и погледна сандъка на Шалан.
Тозбек бързо нареди на един от хората си да дотътри друг сандък. Докато чакаше да приготвят мястото, Ясна махна на Шалан да ѝ подаде рисунките си. Принцесата огледа изображението на сантида, а после погледна през борда.
— Нищо чудно, че моряците вдигнаха такъв шум.
— Късмет, Сиятелна! — намеси се един от тях. — Това е добро знамение за Вашето пътуване, не мислите ли?
— Бих приела всяко предоставило ми се щастие, Нанел Елторв — отвърна му тя. — Благодаря ти за мястото за сядане.
Морякът се поклони вдървено, преди да се оттегли.
— Смятате ги за суеверни глупци — тихо произнесе Шалан, докато гледаше как морякът се отдалечава.
— Според видяното от мен — започна Ясна, — тези моряци са мъже, намерили смисъл в живота, и понастоящем си доставят скромно удоволствие от това.
Ясна погледна следващата рисунка.