— Съюз? Как?
Ясна пое дълбоко дъх. Обясняваше с явна неохота.
— Предприех първите стъпки да уредя годежа Ви за един от моите братовчеди, син на чичо ми Далинар Колин. Момчето се казва Адолин. Той е красив и умее да разговаря любезно.
— Годеница? — попита Шалан. — Предложили сте му ръката ми?
— Започнах го — продължи Ясна с необичайно за нея притеснение. — При все че от време на време му липсва предвидливост, Адолин е добър по сърце — като баща си, който е може би най-добрият човек, когото познавам. Смятат го за най-желания син в Алеткар и майка ми от много време искаше да го ожени.
— Сгодена — повтори Шалан.
— Да. Това наскърбява ли Ви?
— Чудесно е! — възкликна Шалан и стисна ръката на Ясна по-силно. — Толкова лесно. Ако съм омъжена за някой толкова могъщ… в името на Бурите! В Я Кевед никой няма да посмее да ни пипне с пръст. Това би решило много от нашите проблеми. Сиятелна Ясна, Вие сте гений!
Ясна видимо се отпусна.
— Е, да, изглеждаше осъществимо решение. Все пак се питах дали няма да се засегнете.
— Че защо пък да се засягам, вятърът да го отнесе дано?
— Заради ограничаването на свободата, което се съдържа в брака — отвърна Ясна. — А ако не е това, понеже направих предложението без да Ви питам. Най-напред трябваше да проверя дали възможността изобщо е налице. Нещата потръгнаха по-добре от очакванията ми, тъй като майка ми прие предложението. Навани има… склонността да надделява.
На Шалан ѝ бе трудно да си представи как някой надделява над Ясна.
— Отче на Бурите! Притеснявали сте се, че ще се засегна? Сиятелна, прекарала съм целия си живот затворена в бащиното имение — израсла съм с убеждението, че той ще подбере моя съпруг.
— Сега обаче сте свободна от баща си.
— Да, и бях толкова неописуемо умна в поддържането на връзки — отвърна Шалан. — Първият избран от мен мъж се оказа не само ардент, но и убиец под прикритие.
— Въобще ли не Ви притеснява? — продължи Ясна. — Мисълта, че ще бъдете подчинена на друг, особено на мъж?
— Не ме продавате в робство — засмя се Шалан.
— Не. Предполагам, че не.
Ясна се отърси и спокойствието ѝ се върна.
— Е, ще съобщя на Навани, че Вие сте готова, и ще разполагаме с годежно писмо.
Годежното писмо — според воринските понятия е условен годеж. Тя щеше да бъде сгодена във всяко отношение, но нямаше да има съответните права преди подписването и заверяването на официалния годеж от ардентите.
— Бащата на момчето бе казал, че няма да заставя Адолин за каквото и да е — обясни Ясна, — макар младежът напоследък да е самичък, тъй като е успял да обиди поредната млада дама. Все едно, Далинар ще предпочете вие двамата да се запознаете преди договарянето на нещо по-обвързващо. Настъпили са… промени в политическия климат на Пустите равнини. Тежки загуби за армията на чичо ми. Още една причина да бързаме за там.
— Адолин Колин — произнесе Шалан, заслушана с половин ухо. — Дуелист. Невероятен дуелист. И даже Броненосец.
— А, значи все пак сте обръщали внимание на това, което четяхте за баща ми и за семейството ми.
— Да, но знаех за семейството Ви и преди това. Алетите са центърът на света! Дори селските момичета знаят имената на алетските принцове.
А и щеше да излъже, ако отречеше младежките си мечти да срещне един от тях.
— Но, Сиятелна, уверена ли сте, че това обвързване ще бъде мъдро? Искам да кажа, аз не съм най-важната личност.
— Е, да. Дъщерята на някой друг Върховен принц би била за предпочитане за Адолин. Както и да е, струва ми се, че е успял да оскърби всички без изключение свободни жени от това съсловие. Младежът е — как да го кажем — донякъде прекалено страстен по отношение на връзките. Не е нещо, с което да не можете да се справите, сигурна съм.
— Отче на Бурите — изрече Шалан и усети как краката ѝ отмаляват. — Та той е наследник на титлата Върховен принц! И даже е един от реда на наследяване на престола!
— Трети поред — уточни Ясна. — След сина на брат ми и след моя чичо Далинар.
— Сиятелна, трябва да попитам. Защо Адолин? Защо не по-младият син? Аз — аз не мога да предложа нищо на Адолин или пък на дома.
— Напротив. Ако Вие сте това, за което Ви смятам, то тогава ще можете да му предложите нещо, което не може да му предложи никой друг. Нещо по-важно от богатството.
— Каква смятате, че съм аз? — прошепна Шалан, погледна по-възрастната жена в очите и най-после зададе въпроса, който не бе посмяла да изрече.