— Точно сега вие сте само обещание — отвърна Ясна. — Какавида с потенциал за величие в себе си. Някога, когато хората и духчетата са се свързали, са се появили жени, които са танцували в небето и мъже, които са можели да унищожават камъни с едно докосване.
— Изгубените Сияйни. Предателите на човешкия род.
Тя не можеше да възприеме всичко това. Годежът, Морето на сенките и духчетата, а и това, тайнствената ѝ съдба. Тя го знаеше. Но да го изговори…
Тя клюмна, без да обръща внимание, че мокри дрехата си на палубата, и се облегна на парапета. Ясна я остави да се опомни, след което изненадващо самата тя седна. Направи го с много повече увереност и постла роклята под краката си, докато сядаше настрана. И двете привличаха погледите на моряците.
— Ще ме разкъсат на парчета — каза Шалан. — Алетският двор. Той е най-жестокият в целия свят.
Ясна изсумтя.
— Повече гръм, отколкото светкавица, Шалан. Аз ще Ви подготвя.
— Никога няма да бъда като Вас, Сиятелна. Вие имате власт, авторитет, богатство. Само вижте как се държат с Вас моряците.
— Понастоящем използвам ли споменатите власт, авторитет или богатство?
— Вие платихте за пътуването.
— Вие да не би да не сте платили за няколко пътувания с този кораб? — попита я Ясна. — Те не се отнасят с Вас като с мен?
— Не. О, те ме обичат. Аз обаче нямам Вашата тежест, Ясна.
— Предполагам, че не намеквате за талията ми — отговори Ясна с намек за усмивка. — Разбирам Вашата позиция, Шалан. Но тя е напълно погрешна.
Шалан се обърна към нея. Ясна седеше на палубата като на трон, с изопнат гръб и изправена глава, повелителна. Шалан седеше с опрени в гърдите крака, обгърнала ги с ръце под коленете. Дори и седенето им бе различно. Тя въобще не приличаше на тази жена.
— Дете мое, съществува една тайна, която трябва да научите. Тайна, по-важна от свързаните с Морето на сенките и с духчетата тайни. Властта е илюзия на възприятието.
Шалан се намръщи.
— Не ме разбирайте погрешно — продължи Ясна. — Някои видове власт са истински — властта да командваш армии, да Превръщаш. Те се използват много по-рядко, отколкото си мислите. Като нещо отделно взето, при повечето отношения между хората това, което наричаме власт — авторитетът — съществува само като възприятие. Според Вас аз притежавам богатство. Това е вярно, но Вие също така сте видяла, че аз не го използвам често. Казвате, че имам авторитета на сестра на крал. Имам го. И все пак, хората на този кораб щяха да се отнасят с мен по съвсем същия начин, ако бях просякиня, която ги е убедила, че е сестра на крал. В този случай моят авторитет не е нещо истинско. Това са просто изпарения — илюзия. Аз мога да създам тази илюзия, както можете и Вие.
— Не съм убедена, Сиятелна.
— Знам. Ако бяхте, вече щяхте да го вършите.
Ясна се изправи и отръска полата си.
— Нали ще ми кажете, ако видите отново шарката — онази, която се е появила на вълните?
— Да, Сиятелна — разсеяно отвърна Шалан.
— Използвайте остатъка от деня за изкуството си. Аз трябва да си помисля как най-добре да Ви обуча за Морето на сенките.
По-възрастната жена се оттегли, кимна в отговор на поклоните на моряците и се върна в каютата.
Шалан стана, обърна се и постави по една ръка от всяка страна на бушприта. Пред нея се простираше океанът и диплеше вълните с дъх на студена свежест. Корабът си проправяше път през вълните и пропукваше ритмично.
Думите на Ясна се бореха в ума ѝ като небесни змиорки само с един плъх между тях. Духчета с градове? Морето на сенките — царство, което се намира тук, но е невидимо? Шалан, изведнъж сгодена за най-важния ерген в целия свят?
Тя напусна носа и мина по страната на кораба; свободната ѝ ръка се плъзгаше по релинга. Как гледаха на нея моряците? Усмихваха ѝ се и ѝ махаха с ръце. Харесваха я. Ялб, лениво провиснал от въжетата наблизо, се провикна и ѝ каза, че в следващото пристанище имало статуя, която тя трябвало да види.
— Такъв гигантски крак, млада госпожице. Само крак! Не са довършили проклетата статуя…
Тя му се усмихна и продължи. Искаше ли те да гледат на нея, както гледаха на Ясна? Винаги със страх, винаги притеснени, че може и да са сбъркали нещо? Това ли беше властта?
Когато за пръв път отплавах от Веденар, помисли си тя и се протегна за мястото, където бе привързан сандъкът ѝ, капитанът не спираше да ме увещава да се прибера у дома. За него пътуването ми беше отиване за зелен хайвер.