Каладин изведе хората от пазара към голяма правоъгълна постройка близо до казармите. Тя беше направена от дялан камък, а не от Превърната скала, и очертанията ѝ бяха много по-изискани. Такива сгради ставаха все по-чести във военните лагери, понеже идваха много повече майстори-зидари.
Превръщането ставаше по-бързо, но и беше по-скъпо и не толкова удобно. Той не знаеше много за него — само знаеше, че Превръщателите са ограничени във възможностите си. Ето защо всички казармени здания бяха еднакви.
Каладин отведе хората си до тезгяха. Там прошарен човек с огромно шкембе надзираваше неколцина парши, които трупаха камари сини дрехи. Ринд, главният снабдител на Колин, на когото Каладин бе изпратил указания предната вечер. Ринд бе светлоок, но десетник, ниска степен съвсем малко над тъмнооките.
— А! — подхвана Ринд с писклив глас, който не съответстваше на телесата му. — Най-после дойдохте! Всичките са приготвени за Вас, капитане. Всичко, което ми е останало.
— Останало? — попита Моаш.
— Униформи на Синята гвардия! Бях поръчал нови, но остана това.
Ринд бе обзет от униние.
— Не очаквах, че толкова скоро ще ми трябват толкова много, разбирате ли.
Той изгледа Моаш от главата до петите, подаде му униформа и посочи стаичка за преобличане.
Моаш взе дрехите.
— Ще носим кожените дрехи върху тях?
— Ха! Ония, дето са накичени с толкова кокали, та сте приличали на някакви западни ловци на глави в празничен ден? Чул бях за това. Не, Сиятелният господар Далинар нареди всеки от вас да бъде снабден с нагръдни лети брони, стоманени шлемове, нови копия. Плетена ризница за бойното поле, ако имате нужда.
— Засега униформите са достатъчни — отвърна Каладин.
— Струва ми се, че ще изглеждам глупаво в това — промърмори Моаш, но потегли да се преоблече. Ринд раздаде униформите на останалите. Той изгледа учудено Шен, но му даде дрехи, без да се оплаква.
Мостовите се скупчиха нетърпеливо и заговориха оживено, докато разгъваха униформите си. Много време бе изминало, откакто всеки от тях е носил нещо различно от кожената одежда на мостовия или парцалите на роба. Когато Моаш се появи, те замлъкнаха.
Униформите бяха по-нови, с по-съвременна кройка от носената от Каладин при някогашната му служба във войската. Корави сини панталони и лъснати до блясък черни ботуши. Бяла риза с копчета — само краищата на яката и маншетите се подаваха от връхната дреха, която стигаше до кръста и се закопчаваше тясно под колана.
— Ето това е войник! — засмяно рече снабдителят. — Още ли смяташ, че изглеждаш глупаво?
Той направи знак на Моаш да види отражението си в огледалото на стената.
Моаш нагласи маншетите си и се изчерви. Каладин рядко го беше виждал толкова объркан.
— Не — отговори Моаш. — Не смятам.
Останалите нетърпеливо се захванаха да се преобличат. Някои отидоха в помещенията отстрани, но повечето не ги беше грижа. Били са мостови и роби; напоследък бяха прекарали живота си, развеждани насам-натам само по една препаска и почти нищо повече.
Тефт се облече преди всички останали и знаеше как да постави копчетата на точните им места.
— Много време мина — прошепна той, докато запасваше колана си. — Не съм сигурен дали заслужавам отново да нося нещо такова.
— Ти си това, Тефт — пресече го Каладин. — Не оставяй на роба да се разпорежда с теб.
Тефт изръмжа и постави бойния си нож на мястото му на колана.
— Ами ти, синко? Ти кога ще признаеш какво си?
— Направил съм го.
— Признал си на нас. Не и на всички останали.
— Не започвай с това отново.
— Ще започна каквото искам, Бурята да го отнесе, дано — отсече Тефт. Той се наведе и заговори тихо. — Поне докато не ми дадеш истински отговор. Ти си Повелител на Стихиите. Все още не си Сияен рицар, но ще станеш, когато всичко това приключи. Останалите имат право да те притискат. Защо да не отидеш до оня юнак Далинар, да не вдишаш малко Светлина на Бурята и да не го заставиш да те признае за светлоок?
Каладин погледна как хората объркано се суетяха в опит да надянат униформите си, а ядосаният Ринд опитваше да им обясни как да си закопчаят куртките.
— Всичко, което съм притежавал, Тефт — прошепна Каладин, — ми е било отнето от светлооките. Семейството ми, брат ми, приятелите ми. И повече. Повече, отколкото можеш да си представиш. Виждат какво имам и го отнемат.
Той вдигна ръка и понеже знаеше какво да търси, с напрягане видя как няколко светещи облачета се отделят от опакото на дланта му.