— Ще ми го отнемат. Ако успеят да разберат какво върша аз, ще го вземат.
— Хайде де, че как ще го направят, в името на диханието на Келек?
— Не знам — отвърна Каладин. — Не знам, Тефт, но не мога да не се страхувам ужасно, когато си помисля за това. Не мога да ги оставя да вземат това — или да вземат вас — хората — от мен. Мълчим си за способностите ми. Никакви приказки повече.
Тефт поръмжа. Останалите най-накрая се нагласиха, при все че Лопен — еднорък, та празният му ръкав бе вкаран навътре и издърпан, за да не провисва — опипа нашивките на рамото си:
— Това какво е?
— Знакът на Синята гвардия — отвърна Каладин. — Личната охрана на Далинар Колин.
— Те са мъртви, ганчо — рече му Лопен. — А ние не сме тях.
— Да — съгласи се Белязания. За ужас на Ринд той извади ножа си и отряза парчето плат. — Ние сме Мост Четири.
— Мост Четири бе вашият затвор — възрази Каладин.
— Няма значение — отговори му Белязания. — Ние сме Мост Четири.
Останалите се съгласиха, отрязаха знаците си и ги хвърлиха на пода.
Тефт кимна и направи същото.
— Ние ще защитаваме Тоягата, но няма просто да заменим това, което той е имал по-рано. Ние сме си наш, отделен отряд.
Каладин потърка чело, ала той беше постигнал именно това, като ги обедини — беше ги превърнал в единен отряд.
— Ще нарисувам знак от двойка глифи, за да го използвате — обърна се той към Ринд. — Ще трябва да поръчате нови знаци.
Дебелакът въздъхна и събра отрязаните знаци.
— Предполагам. Униформата Ви е тук, капитане. Тъмноок капитан! Кой би го помислил за възможно? Вие ще бъдете единственият в армията. Единственият такъв изобщо, доколкото ми е известно!
Ринд не изглеждаше да го намира оскърбително. Каладин нямаше особен опит в общуването със светлооки от нисък дан като него, въпреки че ги имаше много из военните лагери. В родния му град съществуваха само семейството на градоначалника — от много висок дан — и тъмнооките. Едва в армията на Амарам той разбра, че съществуват цели подразделения светлооки, много от които работеха обикновена работа и изкарваха с труд парите си, досущ като обикновените хора.
Каладин отиде до последния вързоп на тезгяха. Неговата униформа беше различна — синя жилетка, двуредна синя куртка с бяла подплата, сребърни копчета. Куртката бе разкроена да се носи отворена, въпреки редовете копчета на всяка страна.
Той често бе виждал такива униформи — върху светлооките.
— Мост Четири — рече той, отряза знака на Синята гвардия от рамото си и го остави на тезгяха до другите.
3
Шарка
„Войниците донасяха, че са били наблюдавани отдалеч от притеснително голям брой съгледвачи на паршендите. След това забелязахме новата им тактика — да се доближават до лагерите през нощта, а после бързо да се оттеглят. Мога само да предполагам, че нашите неприятели още тогава са подготвяли военната хитрост, с чиято помощ да приключат тази война.“
Проучването на времето преди Йерокрацията е отчайващо трудно, пишеше в книгата. По време на управлението на Йерокрацията воринската църква е имала почти пълно господство над Източен Рошар. Измислиците, които са разпространявали — и след това са увековечавани като неоспорима истина — са се вкоренили в общественото съзнание. Още по-притеснително е, че са били създадени изменени преписи на древните текстове, които са нагласяли историята към йерократичната догма.
Шалан, само по нощница, четеше в каютата си на светлината на пълна със сфери купа. Нямаше истински прозорец, а само тесен процеп, който минаваше по върха на външната стена. Единственият звук, който тя можеше да чуе, беше плискането на водата в обшивката. През нощта корабът нямаше да спре в пристанище.
Църквата от тази епоха е изпитвала подозрения към Сияйните рицари, продължаваше книгата. И все пак тя се е опирала на авторитета, даден на воринизма от Вестителите. Това е създало двойственост, при която Измяната и предателството на Рицарите са били подчертавани прекалено много. По същото време древните Рицари — живели заедно с Вестителите в дните на сянката — са били почитани.
Това прави изключително трудно проучването на Сияйните и на мястото, наречено Морето на сенките. Какво представлява факт? Кои сведения са били пренаписани от църквата при зле прицеления ѝ опит да очисти миналото от нещата, сметнати за противоречиви, за да съвпадат с предпочитания от нея разказ? От периода са оцелели малко документи, които да не са преминали през ворински ръце, преписани от оригиналния им пергамент в нови кодекси.