Тя спря. Шалан се изчерви и усети, че е гледала настрана и е започнала да очертава върху одеялото глифи срещу злото в думите на Ясна.
— Това беше отклонение — каза Ясна. — Извинете.
— Толкова сте уверена, че не съществува наистина — рече Шалан. — Всемогъщият.
— Не разполагам с повече доказателства за него, отколкото за тайленските Страсти, за Ну Ралик от Чистото Езеро или за коя да е друга религия.
— А Вестителите? Мислите, че не са съществували?
— Не знам. На този свят има много неща, които не разбирам. Например, съществуват някакви слаби доказателства, че Отецът на Бурята и Всемогъщият са истински същества — просто могъщи духове, като Нощната Пазителка.
— Значи той би могъл да е реален.
— Никога не съм твърдяла, че не е. Просто заявих, че не го приемам за Бог и не изпитвам никакво влечение да го боготворя. Но това също е отклонение. — Ясна се изправи. — Свободна сте от останалите си учебни задължения. През следващите дни трябва да съсредоточите учението си само върху едно. — Тя посочи пода.
— Тази шарка? — попита Шалан.
— От векове насам Вие сте единствената личност, която е имала възможността да общува с един от Потайните. Проучете го и запишете преживяното — в подробности. Вероятно това ще е Вашето първо значително съчинение и то може да се окаже изключително важно за нашето бъдеще.
Шалан наблюдаваше шарката: тя се беше размърдала и се удари в крака ѝ — Шалан почти не я усети — и продължи да се удря.
— Страхотно — заключи Шалан.
4
Онзи, който отнема тайните
„Следващата следа се появи на стените. Не пренебрегнах този знак, ала и не схванах пълното му значение.“
— Тичам във вода — продума Далинар, идвайки на себе си. Той се движеше, дърпаше се напред.
Видението се сгъсти около него. Краката му се плискаха в топла вода. И от двете му страни през плитката вода тичаха десетина мъже с чукове и копия. При всяка стъпка те вдигаха високо крак — стъпалото назад, бедрото успоредно на повърхността на водата. Все едно маршируваха на парад — само дето нито един парад не е бил такова щуро тичане. Очевидно тичането по този начин им помагаше да се придвижват през течността. Той опита да подражава на странната походка.
— Смятам, че се намирам в Чистото Езеро — приглушено изрече той. — Топла вода, която стига само до коленете, никакви следи от земя. Все пак е сумрачно и не мога да видя много. Хората тичат заедно с мен. Не зная дали тичаме към нещо, или бягаме от него. Не мога да видя нищо през рамото си. Хората очевидно са войници, но униформите им са старинни. Кожени полички, бронзови шлемове и брони. Ръцете и краката са голи.
Той сведе очи и се погледна.
— Нося същите.
Някои Върховни господари в Алеткар и Я Кевед все още носеха такива униформи, тъй че не можеше да определи точното време. Днешният обичай беше възраждане по сметката на традиционалистки настроени командири — те се надяваха, че класическият облик ще вдъхнови хората им. В такъв случай обаче заедно със старите униформи се използваше и съвременно стоманено оръжие — а той въобще не виждаше такова тук.
Далинар не задаваше въпроси. Беше установил, че действията съобразно с виденията му дават повече сведения от това да спре и да изисква отговори.
Тичането през тази вода беше трудно. Въпреки че бе започнал начело на дружината, сега се влачеше назад. Те тичаха към някакво голямо скално възвишение напред, неясно очертано в здрача. Може би пък това не беше Чистото Езеро. То нямаше скални образувания като…
Това не бе скалисто възвишение. Беше крепост. Далинар спря и огледа островърхата, прилична на замък постройка, която се издигаше право от спокойните езерни води. Никога не бе виждал нещо такова. Черен като смола камък. Обсидиан? Може би мястото е било Превърнато.
— Пред нас има крепост — обяви той и продължи нататък. — Със сигурност не съществува — ако съществуваше, щеше да е прочута. Изглежда така, сякаш е построена изцяло от обсидиан. Страни, приличащи на перки, се издигат към заострени върхове, кулите са като върхове на стрели… Отче на Бурите. Величествено е. Доближаваме втора дружина войници, застанали във водата; те държат копията насочени във всички направления. Може би са десетина; аз съм заедно с още толкова. И… да, сред тях стои някой. Броненосец. Бронята сияе.