— Моаш — нареди Каладин и му посочи. — Провери накъде отвежда тази врата. Март и Ет, стойте и наблюдавайте навън в приемната. Без наше разрешение влизат единствено Върховните принцове.
Моаш отдаде чест на краля, вместо да се поклони, и провери вратата. Тя наистина водеше на балкона, забелязан от Каладин отдолу. Той минаваше по дължината на цялата зала.
Далинар огледа Каладин и Моаш, докато си вършеха работата. Каладин отдаде чест и погледна Върховния принц в очите. Нямаше отново да се провали, както бе станало вчера.
— Тези стражи не са ми познати, чичо — раздразнено се обади кралят.
— Нови са — отвърна му Далинар. — Няма друг път към този балкон, войнико. Той е на сто стъпки във въздуха.
— Отлично. Дрей, отивай при Моаш на балкона, затвори вратата и пазете.
Дрей кимна и се понесе нататък.
— Нали казах, че няма начин балконът да бъде достигнат отвън — рече Далинар.
— Тогава, сър — отвърна му Каладин, — по този път бих опитал да проникна, ако исках да го направя.
Далинар се усмихна развеселено.
Кралят обаче кимаше.
— Добре… добре.
— Има ли други пътища към тази стая, Ваше Величество? — попита го Каладин. — Тайни входове, проходи?
— Ако имаше — отговори кралят, — не бих желал хората да разбират за тях.
— Моите хора не могат да поддържат тези помещения безопасни, ако не знаем какво да охраняваме. Ако има проходи, за които не бива да знае никой, то те веднага стават подозрителни. Ако ми ги съобщите, ще ги пазя само с офицерите си.
Кралят изгледа Каладин за миг, а после се обърна към Далинар.
— Този ми харесва. Защо не го постави начело на гвардията си по-рано?
— Нямах тази възможност — отвърна Далинар и огледа Каладин с очи, в които имаше дълбочина. Тежест. Той пристъпи, положи ръка на рамото на Каладин и го дръпна настрана.
— Чакай — обади се кралят — това капитански нашивки ли са? На тъмноок? Откога е започнало това?
Далинар не отвърна, а отведе Каладин настрана.
— Кралят — тихо започна той — е много притеснен от убийци. Трябва да си наясно с това.
— Една здравословна подозрителност прави работата на охраната му по-лесна, сър — отвърна Каладин.
— Не съм казал, че е здравословна — отбеляза Далинар. — Ти ме наричаш „сър“. Обичайното обръщение е „Сиятелни господарю“.
— Ще го използвам, ако Вие наредите, сър — отвърна Каладин и погледна Далинар в очите. — Но „сър“ е почтително обръщение, дори и за светлоок, ако той е твой пряк началник.
— Аз съм Върховен принц.
— Откровено казано… — рече Каладин.
Той не би искал разрешение. Този мъж го бе назначил, тъй че Каладин предположи, че това върви заедно с някои привилегии, освен ако не му бъде разпоредено иначе.
— Всеки човек, към когото съм се обръщал със „Сиятелни господарю“, ме е предавал. Неколцината, които съм наричал „сър“, имат доверието ми и до днес. Аз използвам второто обръщение с повече почит от първото, сър.
— Странен човек си ти, синко.
— Нормалните са мъртви в пропастите, сър — тихо обясни Каладин. — Садеас се погрижи за това.
— Е, нека твоите хора на балкона пазят по-отдалеч, за да не могат да чуват през прозореца.
— Тогава ще чакам с останалите в приемната — заключи Каладин и забеляза, че двамата мъже от кралската гвардия вече са излезли през вратата.
— Не съм нареждал това — възрази Далинар. — Охранявай вратите, но отвътре. Искам да чуеш какво планираме. Просто не го повтаряй извън това помещение.
— Тъй вярно.
— Още четирима души ще дойдат на заседанието — продължи Далинар. — Синовете ми, генерал Хал и Сиятелната Тешав, съпругата му. Те могат да влязат. Всички останали трябва да бъдат държани отвън, докато заседанието не приключи.
Далинар се върна към разговора си с майката на краля. Каладин постави Моаш и Дрей на пост и обясни протокола при вратата на Ет и Март. По-нататък трябваше да им даде някакво обучение. Светлооките никога нямаха предвид точно „не пускай никой друг вътре“, когато нареждаха „не пускай никой друг вътре“. Те имаха предвид „ако пуснеш някой друг вътре, по-добре да реша, че е било достатъчно важно, или си го загазил“.
След това Каладин застана на пост зад затворената врата, срещу стена с резбована ламперия, направена от рядък, непознат за него вид дърво. Сигурно струва повече от това, което съм изкарал през целия си живот, безцелно си помисли той. Едно парче ламперия.