— Не — прошепна Каладин. — Този указ звучи като истинска буря. Просто очаквах кралят да не… циври толкова.
— Трябва да си осигурим съюзници — каза Адолин. — Да изградим коалиция. Садеас ще направи такава, тъй че ние ще му се опрем с нашата.
— Да разделим кралството на две? — обади се Тешав и поклати глава. — Не виждам по какъв начин една гражданска война би послужила на престола. Особено война, която не сме в състояние да спечелим.
— Това може да означава краят на Алеткар като кралство — съгласи се генералът.
— Алеткар е бил унищожен като кралство преди векове — тихо изрече Далинар, докато гледаше през прозореца. — Това, което сме създали, не е Алеткар. Името Алеткар е означавало справедливост. Ние сме деца, навлекли дрехата на баща си.
— Но, чичо — възрази кралят, — кралството поне представлява нещо. Повече от това, което е било в течение на векове! Ако се провалим в това и се разпаднем на десет враждуващи княжества, то това ще отрече всичко, за което е работил баща ми!
— Баща ти не се трудеше за това, синко — обясни му Далинар. — Тази игра в Пустите равнини, този противен политически фарс. Гавилар не си представяше това. Вечната Буря иде…
— Какво? — попита кралят.
Далинар най-сетне се обърна от прозореца, отиде при останалите и опря ръка на рамото на Навани.
— Ще намерим начин да извършим това или ще унищожим кралството. Аз няма да търпя повече тази пародия.
Каладин, застанал със скръстени ръце, потропваше с пръст по лакътя си.
— Далинар се държи така сякаш той е кралят — прошепна той толкова тихо, че само Сил можеше да го чуе. — Както и всички останали.
Неприятно. Приличаше на стореното от Амарам. Вземаш властта, която виждаш пред себе си, дори и да не е твоя.
Навани погледна Далинар, вдигна ръка и я положи на неговата. Ако се съдеше по това, тя участваше във всичко, планирано от него.
Кралят не участваше. Той въздъхна леко.
— Очевидно имаш план, чичо. Е? Съобщи го. Тази драма е отегчителна.
— Това, което искам да направя наистина — откровено заяви Далинар, — е да ги зашеметя. Това бих сторил с новобранци, които не искат да изпълняват заповеди.
— Струва ми се, че ще ти бъде много трудно да напляскаш Върховните принцове и да ги принудиш към послушание, чичо — сухо отбеляза кралят. По някаква причина той разсеяно разтърка гърдите си.
— Трябва да ги разоръжите — продума Каладин.
Всички погледи в стаята се обърнаха към него. Сиятелната Тешав се намръщи, като че ли Каладин нямаше правото да говори. Вероятно нямаше.
Далинар обаче кимна към него.
— Войнико? Имаш предложение?
— Простете, сър — започна Каладин. — И Вие, Ваше Величество. Ако някой взвод ви създава неприятности, първата работа е да разделите хората. Разпръсвате ги и ги поставяте в по-добри взводове. Не мисля, че това може да бъде направено в този случай.
— Нямам представа как ще разделим Върховните принцове — каза Далинар. — Съмнявам се, че мога да им попреча да се обединяват помежду си. Може би, ако тази война беше спечелена, щях да мога да дам на всеки Върховен принц някаква длъжност, да го отпратя и после да работя с всеки от тях поотделно. Засега обаче сме хванати тук като в капан.
— Така, второто нещо, което се прави със смутителите — продължи Каладин, — е да ги разоръжите. По-лесно е да ги надзиравате, ако ги накарате да върнат копията си. Това е стряскащо, кара ги отново да се чувстват новобранци. Та… може би да им отнемете войските?
— Боя се, че не можем — отговори Далинар. — Войниците са се заклели във вярност на своите светлооки, а не на короната — само Върховните принцове се кълнат на короната. Както и да е, мислиш в правилната посока.
Той стисна рамото на Навани.
— През последните две седмици — продължи Далинар — опитвах да реша как да подходя към този проблем. Моят усет ми казва, че трябва да се отнасям с Върховните принцове и с цялото светлооко население на Алеткар като със зелени новобранци, които трябва да се научат на дисциплина.
— Той дойде при мен и ние говорихме за това — намеси се Навани. — В действителност не можем да свалим Върховните принцове до някакъв ранг, в който те да се поддават на управляване, колкото и да иска Далинар да направи точно това. Вместо това трябва да ги накараме да повярват, че ще им отнемем всичко, ако не се стегнат.