— И ти все още държиш да изпълниш този план? — запита кралят.
— Нямам избор — отговори Далинар, обърна се и отиде обратно на прозореца. Погледна на запад към континента.
— Тогава поне ми кажи едно — продължи Елокар. — Каква е крайната ти цел, чичо? Какво искаш от всичко това? Какво би желал да представляваме ние след една година, ако оцелеем след този провал?
Далинар постави ръце на дебелия каменен перваз. Гледаше навън, сякаш там имаше нещо, което той може да види, а останалите в залата не могат.
— Искам да бъдем това, което сме били преди, синко. Кралство, което да може да оцелее в бурите, кралство, което е светлина, а не мрак. Искам да имам наистина единен Алеткар, с Върховни принцове, които са верни и справедливи. Искам и повече от това.
Той тупна по перваза.
— Ще възстановя Сияйните рицари.
Каладин за малко да изпусне копието си от потрес. За щастие, никой не го гледаше — всичките скокнаха на крака и зяпнаха Далинар.
— Сияйните? — попита го Сиятелната Тешав. — Да не сте обезумели? Ще опитате да възстановите сборището предатели, които са ни изоставили на Пустоносните?
— Останалото от тази работа звучи добре, татко — рече Адолин и пристъпи напред. — Знам, че мислиш много за Сияйните, но ти ги виждаш… различно от всички останали. Няма да стане добре, ако обявиш, че искаш да ги следваш.
Кралят само простена и зарови лице в дланите си.
— Хората бъркат за тях — отвърна Далинар. — А дори и да не бъркат, старите Сияйни, онези, учредени от Вестителите, са нещо, което дори според воринската църква някога е било нравствено и справедливо. Ще се наложи да припомним на хората, че Сияйните рицари като орден са се борили за нещо велико. Ако не е било така, то тогава те не биха могли да „паднат“, както се твърди в разказите.
— Но защо? — попита Елокар. — Какъв е смисълът?
— Това е, което трябва да направя.
Далинар се колебаеше.
— Все още не съм напълно сигурен защо. Само знам, че ми беше наредено да го направя. Като защита, като предпазване от това, което иде. Някаква буря. Може би е нещо толкова просто като това другите принцове да застанат срещу нас. Съмнявам се, но може би е това.
— Татко — намеси се Адолин и положи длан върху ръката на Далинар. — Всичко това е много хубаво и може би ти си в състояние да промениш отношението към Сияйните, но… в името на Душата на Ишар, татко! Те са можели да вършат неща, които ние не можем. Ако просто наречеш някого Сияен рицар, това няма да му даде странни сили, както в старите истории.
— При Сияйните е ставало дума за нещо повече от това, което са можели да правят — отговори Далинар. — Те са служели на някакъв идеал. Идеал, какъвто ние напоследък нямаме. Може и да не съумеем да достигнем древното Повеляване на стихиите — силите, които са имали — но можем да опитваме да подражаваме на Сияйните по други начини. Решен съм на това. Не опитвайте да ме разубедите.
Останалите не изглеждаха убедени.
Каладин присви очи. Знаеше ли всъщност Далинар за неговите сили, или не? Срещата премина на по-обикновени неща като това как да бъдат накарани Броненосците да застанат срещу Адолин и как да бъдат подсилени караулите в близката околност. Далинар смяташе, че превръщането на военните лагери в безопасно място е условие да бъде постигната целта му.
Когато заседанието най-после свърши и повечето хора излязоха, за да изпълнят заповедите, Каладин все още мислеше върху думите на Далинар за Сияйните. Върховният принц не го бе разбрал, но беше много точен. Сияйните рицари са имали идеали — и те ги наричаха точно така. Петте Идеала, Безсмъртните Слова.
Животът преди смъртта, рече си Каладин, докато си играеше с измъкната от джоба сфера. Силата преди слабостта. Пътят преди целта. Тези думи представляваха Първия Идеал в целостта му. Той разбираше съвсем повърхностно какво значи това, но неговото невежество не му попречи да се досети за Втория Идеал на Бягащите по вятъра — клетвата да защитава тези, които не могат да се защитят сами.
Сил не искаше да му каже останалите три. Според нея той щял да ги разбере, когато имал потребност от това. Или нямало — и нямало да се усъвършенства.
Искаше ли той да се усъвършенства? За да стане — какво? Един от Сияйните рицари? Каладин не бе молил за това идеалите на някой друг да направляват живота му. Просто беше искал да оцелее. Сега обаче някак си бе стъпил право на пътека, по която никой не беше стъпвал в продължение на векове. С възможността да станеш нещо, което хората на Рошар ще ненавиждат или почитат. Толкова внимание…