— Войнико? — обърна се към него Далинар и спря до вратата.
— Сър — Каладин отново застана мирно и отдаде чест. Беше хубаво да го прави, да стои мирно, да си намери мястото. Не беше сигурен дали това не е хубавото усещане от спомена за живота, който е обичал някога, или пък е жалкото чувство на брадвохръта, който отново е намерил каишката си.
— Племенникът ми беше прав — започна Далинар и загледа как кралят се отдалечава по коридора. — Останалите могат да опитат да наранят семейството ми. Те разсъждават така. Ще ми трябват постоянни охранителни подразделения за Навани и за синовете ми. Най-добрите ти хора.
— Имам около две дузини от тях, сър — отвърна Каладин. — Това не е достатъчно за постоянни подразделения, които да пазят и четиримата. Скоро ще имам още обучени хора, но пъхването на копие в ръцете на мостовия не го прави войник, какво остава за добър телохранител.
Далинар кимна; изглеждаше разтревожен. Потърка брадичката си.
— Сър?
— Не само твоите хора са пренапрегнати в този военен лагер, войнико — започна Далинар. — Загубих много войници заради предателството на Садеас. Добри мъже. Сега имам и краен срок. Малко повече от шестдесет дни…
Мраз полази Каладин. Върховният принц възприемаше съвсем сериозно числото, надраскано на стената му.
— Капитане — тихо каза Далинар. — Трябва ми всеки годен мъж, когото мога да намеря. Аз трябва да ги обучавам, да възстановя армията си, да се подготвя за бурята. Необходимо е да тичат по платата, да се бият с паршендите, да добият боен опит.
Какво общо имаше това с него?
— Вие обещахте, че хората ми няма да трябва да се бият при пробег на платата.
— Ще удържа обещанието си — продължи Далинар. — В кралската гвардия обаче има двеста и петдесет души. Сред тях са и някои от последните ми годни за бой офицери, и те ще ми трябват, за да ги поставя начело на новите набори.
— А аз ще трябва да пазя не само Вашето семейство, нали? — попита Каладин и усети как на раменете му се стоварва нова тежест. — Искате да кажете, че възнамерявате да ми поверите и охраната на краля.
— Да — съгласи се Далинар. — Постепенно, но е така. Освен това ми се струва грешка поддържането на две отделни гвардейски части. Усещам, че като взема предвид миналото ти, най-малко вероятно е сред твоите хора да има съгледвачи на неприятелите ми. Трябва да знаеш, че преди немного време може и да е имало посегателство срещу живота на краля. Все още не съм узнал кой стои зад това, но се притеснявам, че някои от охраната му може и да са били замесени.
Каладин вдиша дълбоко.
— Какво е станало?
— Елокар и аз бяхме на лов за пропастно чудовище — разказа Далинар. — По време на лова, под натиск, Бронята на краля за малко да се повреди. Открихме, че много от камъните ѝ вероятно са били заменени с увредени, заради което са се пропукали под натиска.
— Не разбирам твърде много от Брони, сър — каза Каладин. — Не може ли просто да са се счупили от само себе си, без да е имало саботаж?
— Възможно, но не е вероятно. Искам хората ти да охраняват двореца и краля на смени, да се сменят с някои от кралската гвардия, за да се запознаете с него и с двореца. За твоите хора може да се окаже полезно да научат нещо от по-опитните гвардейци. Едновременно с това ще започна да прехвърлям офицерите от гвардията на Елокар, за да обучават хората в моята войска. През следващите няколко седмици ще слеем твоя отряд и кралската гвардия в едно. Ти ще бъдеш начело. След като си обучил достатъчно добре мостовите от другите отряди, ще заменим войниците от гвардията с твоите хора и ще ги прехвърлим в моята армия.
Той погледна Каладин в очите.
— Можеш ли да направиш това, войнико?
— Тъй вярно — отвърна Каладин, при все че някаква част от него изпадна в паника. — Мога.
— Добре.
— Сър, едно предложение. Казахте, че ще увеличите патрулите извън военните лагери и ще опитате да пазите реда по хълмовете около Пустите равнини?
— Да. Множеството на разбойниците там е стряскащо. Сега това са алетски земи. Трябва да следват алетските закони.
— Имам хиляда души, които трябва да обуча — продължи Каладин. — Ако мога да ги изпращам да носят наряд там, това може да им помогне да се почувстват войници. Бих могъл да пратя достатъчно много хора, за да предадем послание на разбойниците и може би да ги накараме да се изтеглят — но на моите войници няма да им се налага да видят много бой.
— Добре. Генерал Хал е начело на патрулите, но сега той е най-старшият ми командир и ще ми е нужен за други неща. Обучи хората си. Целта ни ще бъде най-накрая твоите хиляда души да носят истинска пътна караулна служба между Равнините, Алеткар и пристанищата на юг и на изток. Ще искам разузнавателни отряди, които да следят за знаци от разбойнически станове и да издирват нападнати кервани. Трябват ми точни сведения за това какво става там и колко опасно е наистина.