— Лъжи — каза Шарка. — Лъжи от Ялб.
— Да — въздъхна Шалан. — Понякога Ялб е твърде добър в убеждаването, за да е за негово собствено добро.
Шарка леко забръмча. Изглеждаше доволен.
— Ти харесваш лъжите? — попита го Шалан.
— Добри лъжи — отвърна той. — Тази лъжа. Добра лъжа.
— Какво прави една лъжа добра? — попита Шалан и внимателно си записа точните думи на Шарка.
— Истински лъжи.
— Шарка, тези две неща са противоположни.
— Хмммм… Светлината прави сянка. Истината прави лъжа. Хмм.
Ясна ги нарече духчета на лъжата, записа Шалан. Те явно не харесват това прозвище. Когато Превърнах за пръв път, някакъв глас поиска от мен една истина. Все още не знам какво означава това, а и Ясна не е предразполагаща. Също така изглежда, че тя не е много наясно и какво да прави с моите изживявания. Не смятам, че гласът е принадлежал на Шарка, но не мога да го заявя категорично, понеже той явно е забравил много неща за самия себе си.
Тя се обърна и направи няколко рисунки на Шарка в подвижната и в плоската му форми. Рисуването позволи на ума ѝ да се отпусне. Когато свърши, беше се сетила за няколко полузабравени места в проучването си, които искаше да цитира в бележките.
Тя слезе по стълбите под палубата, а Шарка я последва. Той привличаше погледите на моряците. Те бяха суеверни хора и някои го смятаха за лошо знамение.
В каютата ѝ Шарка се покачи на стената до нея. Макар и без очи, той я наблюдаваше как търси за припомненото място — там пишеше за духчета с дар слово. Не просто вятърни и речни духчета, които могат да подражават на хората и да правят закачливи забележки. Говорещите бяха на едно стъпало нагоре от обикновените духчета, но при тях съществуваше и друго, рядко наблюдавано равнище. Духчета като Шарка, които могат да водят истински разговор с хората.
Нощната Пазителка очевидно е едно от тях, пишеше Алаи и Шалан си преписа пасажа. Записите на разговори с нея — а тя определено е женска, независимо от това какво твърдят селските предания на алетите — са многобройни и заслужават доверие. Самата Шубалаи, възнамерявайки да предаде научно описание от първа ръка, е посетила Нощната Пазителка и е записала разказа ѝ дума по дума…
Шалан се прехвърли на друго споменаване и скоро напълно се унесе в проучванията си. След няколко часа тя затвори книгата и я остави на масата до кревата. Сферите ѝ ставаха мъждиви; скоро щяха да се изтощят и щеше да се наложи отново да ги зареди със Светлина. Шалан въздъхна доволно и се облегна на кревата — бележките ѝ от дванадесет различни източника бяха на пода на малката каюта.
Тя се чувстваше… доволна. Братята ѝ бяха харесали плана Превръщателят да бъде поправен и върнат и определено изглеждаха посъживени от предположението, че не всичко е загубено. Те смятаха, че могат да изкарат по-дълго, след като планът е в действие.
Животът на Шалан се нареждаше. Откога не бе могла просто да седне и да чете? Без да се тревожи за дома си, без да се ужасява от необходимостта да открие начин как да открадне от Ясна? Дори преди страшната върволица от събития, довели до смъртта на баща ѝ, тя винаги беше притеснена. Животът ѝ бе това. За нея изглеждаше непостижимо да стане истински учен. Отче на Бурите! Непостижимо ѝ изглеждаше дори съседното градче.
Тя стана, взе скицника и прелисти рисунките на сантида, сред тях и нарисуваните по памет от гмурването ѝ в океана. Тя се усмихна и си припомни как се изкачи отново на палубата, цялата мокра и усмихната. Моряците явно я бяха сметнали за побъркана.
Сега плаваше към някакъв град на края на света, сгодена за могъщ алетски принц, и беше свободна просто да учи. Пред нея се откриваха невероятни нови гледки, тя ги рисуваше денем, а нощем прочиташе купища книги.
Беше намерила съвършения живот и той представляваше всичко, което бе пожелавала.
Шалан бръкна в джоба в ръкава на скритата ръка и извади още сфери, за да замени мъждивите в купата. Сферите в ръката ѝ обаче се оказаха съвършено тъмни. В тях нямаше и една искрица светлина.
Тя се намръщи. Бяха заредени при предишната буря, поставени в завързана за корабната мачта кошница. Сферите в купата ѝ вече бяха на две бури и се изтощаваха именно затова. Как така сферите в джоба ѝ са се изтощили по-бързо? Умът ѝ не го побираше.
— Мммм… — обади се Шарка от стената до главата ѝ. — Лъжи.
Шалан замени сферите в джоба си, отвори вратата към тесния коридор на кораба и отиде към каютата на Ясна. Обикновено я ползваха Тозбек и жена му, но се бяха пренесли в третата и най-малка каюта, за да дадат на Ясна по-доброто помещение. Хората вършеха такива неща за нея, дори и когато не ги искаше.