Далинар щеше да промени света.
Насочи се към командната шатра на Аладар. Днес беше първото нападение на плато след прокламацията, в която Далинар изискваше армиите да се сражават заедно. Фактът, че Аладар дойде, както му беше наредено, а Роион — не, беше само по себе си победа. Малко насърчение, ала Далинар беше готов да приеме всичко, до което успееше да се добере.
Откри Върховния принц Аладар в малък павилион, разположен на сигурна, висока част на платото, над бойното поле. Отлично местоположение за команден пост. Аладар беше Броненосец, но често заемаше Бронята и Меча си на някой от своите офицери по време на сражение. Предпочиташе да командва тактически иззад фронтовата линия. Един умел Броненосец беше способен да нареди мислено на Меча си да не изчезва, когато го пусне, а и в спешен случай Аладар можеше да призове оръжието при себе си и така то да изчезне от ръцете на офицера в миг и да се появи в неговите ръце след десет удара на сърцето. Даването на Меч изискваше голямо доверие и от двете страни.
Далинар слезе от седлото. Храбрец изгледа сърдито коняря, който опита да го вземе, и Далинар го потупа по врата.
— И сам ще се оправи, синко — рече той на коняря. Без друго повечето обикновени коняри не знаеха какво да правят с един ришадиец.
Следван от телохранителите си, Далинар отиде при Аладар, който беше застанал на ръба на платото, над бойното поле. Слаб и съвсем плешив, принцът беше по-тъмнокож от повечето алети. Стоеше с ръце зад гърба. Носеше хубава традиционна униформа с пола-такама и съвременна куртка с подобаваща кройка.
Далинар не беше виждал досега такъв стил. Отделно, Аладар си бе пуснал тънки мустачки и брадичка под долната устна — отново необичаен избор. Аладар беше достатъчно могъщ и известен, за да създава своя мода — и той го правеше, като често определяше насоките.
— Далинар — обърна се Аладар и му кимна. — Мислех, че няма да правиш повече пробег на платата.
— Аз не правя — отвърна Далинар и кимна към знамето на Адолин. Там войниците се стичаха по мостовете, за да се включат в битката. Платото бе достатъчно малко, та много от хората на Аладар трябваше да се дръпнат, за да направят път — направиха го с видимо желание.
— Ти почти загуби деня — отбеляза Далинар. — Добре е, че получи подкрепа.
Долу войските на Далинар възстановиха реда на бойното поле и настъпиха срещу паршендите.
— Може би — отговори Аладар. — Ала в миналото аз побеждавах в едно от три нападения. Ако имам подкрепа, това означава, че сигурно ще спечеля още няколко, но и че това ще ми струва половината от приходите. При положение, че кралят въобще ми даде някакви. Не съм убеден, че занапред ще бъда по-добре.
— Но по този начин ти губиш по-малко хора — възрази Далинар. — А ще се увеличат и пълните победи за цялата армия. Честта на…
— Не ми говори за чест, Далинар. Не мога да заплатя на войниците си с чест, нито мога да си послужа с нея, та да не позволя на другите Върховни принцове да ми прегризат гърлото. Твоят план е от полза за най-слабите между нас и е насочен срещу тези, които успяват.
— Чудесно — отсече Далинар — значи честта няма стойност за теб. Въпреки това ще се подчиниш, Аладар, понеже твоят крал го иска. Това е единствената причина, която ти трябва. Ще сториш както ти е наредено.
— Или? — попита Аладар.
— Питай Йенев.
Аладар се сепна, все едно го бяха зашлевили. Преди десет години Върховният принц Йенев отказа да приеме обединението на Алеткар. По заповед на Гавилар Садеас се дуелира с него. И го уби.
— Заплахи? — продължи Аладар.
— Да.
Далинар се обърна и погледна по-ниския мъж в очите.
— Свърших с убеждаването, Аладар. Свърших с молбите. Когато не се подчиняваш на Елокар, ти се подиграваш на брат ми и на това, за което той се бори. Аз ще създам обединено кралство.
— Забавно — отбеляза Аладар. — Хубаво правиш, че споменаваш Гавилар, понеже той не обедини кралството с чест. Направи го с нож в гърба и войници на бойното поле, а и като отсече главите на всички, които оказваха съпротива. Връщаме се отново към това ли? Такива работи не звучат много като хубавите думи на твоята скъпоценна книга.
Далинар скръцна със зъби и се обърна, за да огледа бойното поле. Първият му порив бе да заяви на Аладар, че той е офицер под неговото командване, и да го нахока за тона му. Да се отнесе към него като към новобранец, който трябва да се поправи.
А ако Аладар просто го пренебрегнеше? Той щеше ли да го застави да се подчини? Далинар нямаше войски за това.