Той се ядоса — повече на себе си, отколкото на Аладар. Беше дошъл на това нападение не за да се бие, а за да говори. Да убеждава. Навани бе права. За да спаси кралството си, на Далинар му трябваше нещо повече от резки думи и заповеди. Трябваше му лоялност, а не страх.
Как обаче, Бурите да го отнесат, дано? Досега беше убеждавал с меч в ръка и с юмрук в лицето. Гавилар винаги имаше подходящите думи, онези, които могат да накарат хората да слушат.
Далинар нямаше причина да се преструва на политик.
Половината момчета на това бойно поле вероятно най-напред не са смятали, че работата им е да бъдат войници, прошепна му една част от него. Не можеш да си позволиш да се проваляш. Не се оплаквай. Промени се.
— Натискът на паршендите е твърде силен — рече Аладар на своите генерали. — Искат да ни изтласкат от платото. Наредете на войниците да поддадат малко и така да лишат паршендите от предимството; това ще ни позволи да ги обкръжим.
Генералите кимнаха в знак на съгласие и единият почна да издава заповеди.
Далинар огледа бойното поле с присвити очи и щом разтълкува видяното, тихо каза:
— Не.
Генералът спря да раздава заповеди. Аладар изгледа гневно Далинар.
— Паршендите се готвят за отстъпление — обясни Далинар.
— Определено не действат така.
— Искат малко въздух — разтълкува Далинар вихрушката на сражението долу. — Вече почти са взели скъпоценното ядро. Ще продължат да натискат, обаче около какавидата ще започнат бързо да се изтеглят, за да спечелят време за изваждане на ядрото. Вие трябва да предотвратите тъкмо това.
Паршендите се завтекоха напред.
— Аз спечелих това нападение — каза Аладар. — Според твоите правила, аз имам последната дума относно тактиката.
— Само отбелязвам — отговори Далинар. — Днес дори не водя собствената си армия. Можеш да избереш тактиката си и няма да се намесвам.
Аладар разсъди, после тихо изруга.
— Приемаме, че Далинар е прав. Подгответе войските за паршендското отстъпление. Пратете ударен отряд, който да овладее какавидата. Тя вече би трябвало да е почти отворена.
Генералите съгласуваха подробностите и вестоносците препуснаха да отнесат новите тактически нареждания. Застанали един до друг, Аладар и Далинар наблюдаваха натиска на паршендите. Песента им се носеше над бойното поле.
А след това се оттеглиха. Както винаги, внимателно прекрачваха телата на мъртвите. Предварително подготвените хора се впуснаха след тях. Ударен отряд, съставен от отпочинали войници, начело с Адолин в неговата блестяща Броня, проби линията на паршендите и стигна до какавидата. През пробива се изсипаха още хора и изтласкаха паршендите към фланговете. Така превърнаха тяхното отстъпление в тактическа катастрофа.
Само за минути паршендите напуснаха платото — прескочиха пропастта и избягаха в далечината.
— Проклятие — промърмори Аладар. — Ненавиждам уменията ти.
Далинар присви очи, понеже забеляза как някои от изтеглящите се противници спряха на едно плато недалеч от бойното поле. Останаха там, макар че по-голямата част от войската им продължи по пътя си.
Далинар махна на един от аладаровите слуги да донесе далекоглед. Вдигна го и го фокусира върху групата. Там, на ръба на платото, стоеше фигура в блестяща броня.
Паршендският Броненосец, рече си той. Онзи от битката при Кулата. Тогава почти ме уби.
Далинар не помнеше много от този сблъсък. Към края му беше почти в несвяст. Броненосецът не участва в днешното сражение. Защо? С него паршендите щяха да отворят какавидата по-рано.
От тревога го присви под лъжичката. Сам по себе си наблюдаващият Броненосец изцяло промени разбирането му за сражението. Далинар мислеше, че е способен да схване какво става. А сега осъзна, че тактиката на противника е по-неясна, отколкото той е приемал.
— Има ли още паршенди там? — попита Аладар. — Наблюдават ли?
Далинар свали далекогледа и кимна.
— Правили ли са го по-рано? При някое от твоите сражения?
Далинар поклати глава.
Аладар се замисли и нареди хората му на платото да останат бдителни и да пратят съгледвачи, които да следят за изненадващо връщане на паршендите.
— Благодаря ти — неохотно рече той на Далинар. — Твоите съвети се оказаха полезни.
— Вярваш ми за бойната тактика. Защо не ми вярваш какво е най-добро за кралството?
Аладар го огледа изучаващо. Долу войниците се поздравяваха с победата, а Адолин изтръгна скъпоценното ядро от какавидата. Част от хората се разгърнаха във ветрило, за да следят за ново нападение на паршендите, ала те не се върнаха.