Почти се разсмя, когато усети в каква посока се движат мислите ѝ. Едва не се удави, Ясна беше мъртва, екипажът на Насладата на вятъра вероятно беше избит или погълнат от морето! И вместо да ги оплаква или да се диви на спасението си, Шалан се занимаваше с учени разсъждения?
Все така правиш, обвини я една дълбоко заровена част от нея самата. Разсейваш се. Отказваш да мислиш за нещата, които те тревожат.
Ала така оцеляваше.
Шалан се обгърна с ръце да се постопли върху скалата. Вгледа се над океана. Трябваше да погледне истината в очите. Ясна бе мъртва.
Шалан имаше чувството, че ще заплаче. Една толкова бляскава, удивителна жена просто… я нямаше. Ясна опитваше да спаси всички, да опази света. И я убиха заради това. Внезапните събития бяха вцепенили Шалан. И така, тя седеше тук, разтреперана и премръзнала, и само гледаше океана. Умът ѝ беше изтръпнал, също като краката ѝ.
Подслон. Трябваше ѝ подслон… каквото и да е. Мислите за моряците, за изследването на Ясна не бяха пряка грижа. Шалан беше захвърлена на някакъв почти ненаселен бряг на земя, която нощем замръзваше. Както си седеше, приливът бавно отмина и брегът се разшири. За щастие, понеже тя всъщност не умееше да плува.
Размърда се насила — да помести крайниците си беше като да вдигне паднали стволове на дървета. Стисна зъби и се плъзна във водата. Все още усещаше хапещия студ. Значи не беше съвсем безчувствена.
— Шалан? — обади се Шарка.
— Не можем вечно да седим тук — отвърна тя, стисна скалата и се потопи напълно. Стъпалата ѝ докоснаха каменистото дъно и тя се осмели да се пусне. Запляска в някакво полуплуване и се отправи към сушата.
Навярно погълна половината вода в залива, докато се бореше с ледените вълни, и най-сетне можа да се изправи и да ходи. От роклята и косите ѝ се стичаше вода, тя кашляше и се препъваше нагоре по песъчливия бряг, после падна на колене. Брегът беше застлан с десетина вида водорасли, които се свиваха под краката ѝ и, лигави и плъзгави, се отдръпваха. Във всички посоки се щураха кремлинги и по-едри крабове. Някои — по-близо до нея — издаваха цъкащи звуци, сякаш да я предупредят да не ги закача.
Шалан вцепенено си рече, че изтощението ѝ се доказва от това, че преди да слезе от скалата, не беше помислила за известните ѝ грамадни морски хищници: десетина вида едри черупчести, които с радост биха откъснали и сдъвкали някой крак. Внезапно от пясъка се загърчиха пурпурни, прилични на плужеци, духчета на страха.
Глупаво. Да се плаши сега? След като доплува? Духчетата скоро изчезнаха.
Шалан погледна скалата, на която беше стояла. Сантидът навярно не би могъл да я остави по-близо до брега, понеже водата беше твърде плитка. Отче на Бурята. Какъв късмет, че е жива.
Въпреки нарастващата тревога, Шалан коленичи и начерта в пясъка молитва. Нямаше как да изгори глифите. Засега трябваше да допусне, че Всемогъщият ще приеме и това. Сведе глава и поседя почтително в продължение на десет удара на сърцето.
После се изправи и с последна надежда започна да търси други оцелели. Брегът беше осеян с множество плажове и заливчета. Отложи търсенето на подслон и дълго вървя по брега. Пясъкът беше по-груб, отколкото тя очакваше. Със сигурност не приличаше на идиличните разкази, които беше чела, и дращеше неприятно пръстите на краката ѝ. Пясъкът до нея се надигна в движеща се форма — Шарка се мъчеше да я следва и бръмчеше притеснено.
Шалан мина край клони и даже парчета дърво, които можеха да са части от кораби. Не видя хора и не намери отпечатъци от стъпки. Денят отиваше към края си, тя се отказа от търсенето и седна на един обрулен от ветровете камък. Не беше забелязала, че стъпалата ѝ са нацепени и зачервени от скалите. Косата ѝ беше рошава. В кесията ѝ имаше няколко сфери, но те не бяха заредени. Нямаше да са ѝ от полза, ако не се добереше до цивилизацията.
Дърва за огрев, рече си тя. Трябваше да събере дърва и да накладе огън. В нощта огънят можеше да даде знак на други оцелели.
Или пък на пирати, разбойници и на убийците от кораба, ако бяха оцелели.
Шалан се свъси. Какво щеше да прави?
Ще напаля малък огън, за да се стопля, реши тя. Ще го прикрия, после ще гледам в нощта за други огньове. Ако забележа, ще опитам да проверя, без да се приближавам прекалено.
Отличен план, ако не се брои подробността, че беше прекарала цял живот в безопасна господарска къща, където огънят за нея се палеше от слугите. Никога не беше разпалвала камината, да не говорим за открит огън в пустошта.