— Сиятелна?
Шалан измърмори и се обърна. Лицето я болеше. Не, стъпалата я боляха. Болката в лицето беше нищо в сравнение с болката в краката.
Поспеше ли още малко, може би болката щеше да премине. Поне докато спи…
— С-сиятелна? — обади се пак гласът. — Добре ли се чувствате, да?
Тайленски акцент. Някъде дълбоко в нея се надигна светлина и донесе спомени. Корабът. Тайленци. Моряците?
Шалан се насили да отвори очи. Във въздуха се носеше лека миризма на дим от все още тлеещия огън. Небето беше тъмновиолетово и просветляваше с появата на слънцето на хоризонта. Шалан беше спала на твърдата скала и цялото тяло я болеше.
Не познаваше мъжа, който я заговори — нисък тайленец с бяла брада, плетено кепе, стар костюм и жилетка, дискретно изкърпени. Белите му тайленски вежди бяха преметнати зад ушите. Не беше моряк. Търговец.
Шалан потисна стенанието си, докато се надигаше да седне. После, в миг на паника, провери скритата си ръка. Един пръст се беше измъкнал от ръкава и тя го мушна обратно. Търговецът стрелна ръката ѝ с поглед, но не каза нищо.
— Значи сте добре? — запита мъжът на алетски. — Готвехме се да заминем, нали разбирате. Вашето пристигане снощи беше… неочаквано. Не искахме да Ви безпокоим, но си казахме, че може би ще искате да се събудите, преди да тръгнем.
Шалан прокара свободната си ръка през косите си — бъркотия от червени валма, набити с клечки. Двама други мъже — високи, яки, воринци по произход — завиваха одеяла и дюшеци. Миналата нощ би убила за една завивка. Спомни си как се въртеше неудобно.
Потисна природните си потребности, обърна се и с изненада видя три големи чулски фургона с клетки отзад. В клетките имаше няколко мърляви мъже без ризи. Всичко си дойде на мястото в миг.
Търговци на роби.
Шалан сподави пристъпа на паника. Търговията с роби беше съвсем законна професия. През повечето време. Само дето сега тя се намираше в Мразовита земя, далеч от властта на която и да е група или държава. Кой би казал какво е законно тук и какво — не?
Запази спокойствие, заповяда си тя. Нямаше да те събудят вежливо, ако планираха нещо подобно.
Продажбата на дама от воринско изповедание от висок дан — роклята ѝ го показваше — щеше да е много рискован ход за търговеца. Повечето владелци в цивилизованите страни изискваха документи за миналото на роба, а поробването на светлоок беше истинска рядкост, ако не се броят ардентите. Обикновено човек с висок произход просто биваше екзекутиран. Робството беше милост, предназначена за по-долните класи.
— Сиятелна? — нервно се обади роботърговецът.
Шалан отново разсъждаваше като учен, за да се разсее. Щеше да ѝ се наложи да се откаже от това.
— Как се казваш? — попита тя. Нямаше намерение да говори толкова безчувствено, ала видяното я бе потресло.
Мъжът отстъпи назад заради тона ѝ.
— Аз съм Твлкав, скромен търговец.
— На роби — додаде Шалан, изправи се и отметна косите от лицето си.
— Както казах. Търговец.
Двамата пазачи наблюдаваха Шалан, докато товареха багажа във водещия фургон. Тя не пропусна да забележи палките, окачени на видно място на поясите им. Снощи държеше сфера в ръка, нали?
Спомените отново разпалиха болката ѝ. Шалан трябваше да стисне зъби, а от земята около нея се подадоха духчета на болката като зелени жилави ръце. Трябваше да почисти раните си, ала както беше окървавена и одрана, скоро нямаше да ходи никъде. Фургоните имаха седалки…
Сигурно са ми откраднали сферата, рече си тя. Опипа кесията си. Другите сфери бяха вътре, но копчето на ръкава беше разкопчано. Тя ли го беше направила? Надзърнали ли бяха вътре? Не можа да не се изчерви при мисълта за това.
Двамата пазачи я гледаха алчно. Твлкав се държеше скромно, но и неговите шавливи очета бяха гладни. Мъжете бяха само на крачка от това да я ограбят.
Ала не се ли присъединеше към тях, навярно щеше да умре тук, сама. Отче на Бурята! Какво би могла да направи? Идеше ѝ да седне и да заплаче. След всичко, което се случи, сега и това ли?
Контролът е в основата на всяка власт.
Как би се държала Ясна в такъв случай?
Отговорът беше прост. Би се държала като Ясна.
— Ще ви позволя да ме придружите — каза Шалан. Някак успя да проговори с равен глас, въпреки притеснението и ужаса, които изпитваше.
— Сиятелна?
— Както можеш да забележиш, аз съм жертва на корабокрушение. Загубих прислугата си. Ти и твоите хора ще свършите работа. Имам един сандък. Трябва да идем да го вземем.