Той погледна останалите.
— Трябвало е да броим? — попита Каладин и хвърли поглед към Скалата, който сви рамене.
Сигзил въздъхна.
— Деветдесет и една секунди — обади се Лопен. — Благодаря.
Сигзил приседна на някакъв камък, не обърна внимание на няколкото пръстови костици по мъха под него и записа нещо в тефтера си. Намръщи се.
— Ха! — обади се Скалата и приклекна до него. — Изглеждаш, все едно си ял развалени яйца. Какво не е наред?
— Не знам какво правя, Скала — отговори Сигзил. — Учителят ми ме е учил да задавам въпроси и да намирам точни отговори. Как обаче мога да съм точен? Ще ми трябва часовник за отмерването на времето, но са твърде скъпи. Дори и да имахме такъв, не знам как да измервам Светлината на Бурята!
— С чипове — намеси се Каладин. — Камъните са точно претеглени, преди да ги облекат в стъкло.
— А те могат ли да задържат едно и също количество? — попита Сигзил. — Знаем, че необработените камъни задържат по-малко в сравнение с обработените. Значи ли това, че по-добре обработеният ще държи повече? Освен това, с течение на времето Светлината в дадена сфера се изхабява. Колко дни са минали от зареждането на чипа и колко Светлина е загубил оттогава? Всичките ли губят еднакво количество Светлина с еднаква скорост? Знаем твърде малко. Струва ми се, че ти губя времето, сър.
— Не е загуба на време — присъедини се Лопен към тях. Едноръкият хердазиец се прозина, приседна на камъка до Сигзил и малко го поизбута.
— Просто трябва да изпитваме за други неща, а?
— Като какво? — попита Каладин.
— Е, ганчо — продължи Лопен. — Можеш ли да ме залепиш за стената?
— Аз… не знам — отговори Каладин.
— Май ще е добре да узнаем, а?
Лопен се изправи.
— Ще опитаме ли?
Каладин погледна Сигзил. Той сви рамене.
Каладин вдиша повече Светлина на Бурята. Разбушувалата се буря го изпълни, все едно блъскаше по кожата му — пленник, който иска да си пробие път навън. Притегли Светлината в ръката си, притисна я към стената и оцвети камъните със сияние.
Пое дълбоко дъх, хвана Лопен — слабичкият човек бе изненадващо лесен за вдигане, особено с количество Светлина на Бурята във вените на Каладин. Той притисна Лопен към стената.
Когато Каладин отстъпи колебливо, хердазиецът остана там, залепнал за камъка за набраната под мишниците униформа.
Лопен се засмя:
— Действа!
— Това може да бъде полезно — обади се Скалата и потърка своята необичайно подрязана по рогоядски брада.
— Да, трябва да проверим това. Ти си войник, Каладин. Можеш ли да го използваш в битка?
Каладин кимна бавно; в главата му изскокнаха дузина възможности. Ако неприятелите му тичат през локва светлина, изсипана от него на пода? Можеше ли да спре една каруца да се движи? Да допре копието си до вражеския щит и после да го измъкне от ръцете на неприятеля?
— Как се чувстваш, Лопен? — попита го Скалата. — Това нещо боли ли?
— Не — отговори Лопен и се загърчи. — Притеснявам се, че куртката ми ще се скъса или пък копчетата ще изскокнат. Ох. Ох. Въпрос за вас! Какво направил хердазиецът на оня, дето го залепил за стената?
Каладин се намръщи:
— Аз… не знам.
— Нищо — отговори Лопен. — Хердазиецът бил безрък.
И слабичкият мъж избухна в смях.
Сигзил простена, въпреки че Скалата се засмя. Сил бе вирнала главица и се стрелна към Каладин.
— Това шега ли беше? — тихо опита тя.
— Да — отговори ѝ Каладин. — Определено лоша шега.
— А, не казвай това! — прекъсна го Лопен, който още се смееше. — Това е най-добрата, която знам, и повярвай ми, аз съм авторитет по хердазийските шеги за едноръки. „Лопен — винаги казва майка ми, — трябва да ги научиш, за да се засмееш, преди да са го направили останалите. Тогава им отмъкваш смеха и го запазваш целия за себе си.“ Тя е много мъдра жена. Веднъж ѝ донесох глава на чул.
Каладин премигна.
— Ти… какво?
— Глава на чул — повтори Лопен. — Много добра за ядене.
— Ти си особен човек, Лопен — заключи Каладин.
— Не — възрази Скалата. — Главата, това е най-добрата част на чула.
— Ще се доверя и на двама ви за това — довърши Каладин. — Донякъде.
Той се протегна и хвана Лопен за ръката, когато придържащата го Светлина на Бурята започна да се изчерпва. Скалата го сграбчи през кръста и двамата му помогнаха да слезе.
— Чудесно — каза Каладин и инстинктивно погледна небето за времето, при все че не можеше да види слънцето през тясната, отворена нагоре пропаст.
— Да провеждаме опити.