С разразила се в него буря Каладин се стрелна през дъното на пропастта. Движението му изненада китка къдроцветни и те трескаво се прибраха като ръце. Ластарите трепкаха по стените и почнаха да се навиват нагоре.
Стъпалата на Каладин цапаха в застоялата вода. Той прескочи могилка от отломки и остави диря от Светлина. Тя го изпълваше, пулсираше от нея. Така беше по-лесно да я използва; тя искаше да тече. Каладин вкара Светлина в копието си.
Лопен, Скалата и Сигзил го очакваха с тренировъчни копия. Лопен не беше добър — липсата на ръка беше голям недостатък — но Скалата компенсираше. Грамадният рогоядец отказваше да се сражава с паршендите и да убива, обаче днес се съгласи да участва в името на „експериментацията“.
Биеше се много добре, а уменията на Сигзил с копието бяха приемливи. Навремето тримата мостови заедно биха създали на Каладин затруднения на бойното поле.
Ала времената се промениха.
Каладин хвърли копието си настрани към Скалата, който беше вдигнал своето, за да блокира, и го изненада. От Светлината каладиновото копие залепна за това на рогоядеца и двете оформиха кръст. Скалата изруга, помъчи се да обърне своето копие и да нападне, обаче се удари странично в оръжието на Каладин.
Лопен атакува и Каладин лесно смъкна копието му с ръка, като зареди острието му със Светлина. То опря в купчина отломки и залепна за дърветата и костите.
Дойде и оръжието на Сигзил — пропусна с много гърдите на Каладин, който мръдна настрани. После приближи, вкара Светлина в копието на Сигзил с опакото на ръката си и го метна към това на Лопен, който тъкмо го беше измъкнал оплескано с мъх и с една залепнала кост. Двете копия се залепиха.
Каладин се плъзна между Скалата и Сигзил и остави тримата мостови объркани, извадени от равновесие и мъчещи се да разделят оръжията си. Усмихна се мрачно и изтича до другия край на пропастта. Взе копие и се върна. Танцуваше от крак на крак. Светлината го насърчаваше да се движи. Въобще не можеше да стои на едно място, когато държеше толкова много от нея.
Хайде, хайде, мислеше той. Тримата мостови най-сетне разделиха оръжията си, когато Светлината изтече от тях. Престроиха се и се изправиха пред Каладин.
Той се втурна напред. В сумрака на пропастта блясъкът на дима, който се издигаше от него, беше достатъчно силен, та да хвърля сенки, които подскачаха и се въртяха. Претича през локвите. Водата беше студена за босите му крака. Каладин беше събул ботушите си — искаше да усеща камъните под себе си.
Този път тримата мостови опряха дръжките на копията си в земята в готовност да попречат на нападение. Каладин с усмивка хвана върха на своето — също като техните, и то беше учебно, без истинско острие — и го зареди със Светлина.
Удари оръжието на Скалата с намерението да го измъкне от ръцете му. Скалата обаче имаше други планове и дръпна копието си с изненадваща сила. Каладин почти изтърва оръжието си.
Лопен и Сигзил пъргаво приближиха от двете му страни. Добре, гордо си рече Каладин. Беше ги обучавал на такива формации, показвал им беше как да действат заедно на бойното поле.
Когато застанаха наблизо, Каладин пусна копието си и изнесе крак напред. Светлината излизаше от босите му стъпала също като от дланите, затова очерта голяма светеща арка на земята. Сигзил стъпи и залитна — кракът му залепна. Падайки, опита да замахне, но в удара му нямаше сила.
Каладин се стовари с цялата си тежест върху Лопен, чийто удар не беше добре прицелен. Хвърли хердазиеца към стената, отдръпна се и го остави залепен за камъка. Заредил го беше със Светлина в мига, когато бяха притиснати един в друг.
— А, не пак — изпъшка Лопен.
Сигзил беше паднал по лице във водата. Каладин едва смогна да се усмихне и забеляза как Скалата замахва с някакъв пън към главата му.
Цял пън. Как изобщо го беше вдигнал? Каладин се метна настрани, търкулна се на земята и одра ръката си. Пънът се стовари на дъното на пропастта.
Каладин изръмжа. Измежду зъбите му се процеди Светлина и се издигна във въздуха пред него. Скочи върху пъна на Скалата, когато рогоядецът опитваше пак да го вдигне.
Дървото под краката му отново падна на земята. Каладин скочи към Скалата и някаква част от него се зачуди какво ли си въобразява, че върши, нападайки два пъти по-тежък от него човек. Метна се върху рогоядеца и двамата паднаха. Търкаляха се по мъха и Скалата се усукваше, за да прикове ръцете на Каладин в земята. Явно беше изучавал борба.
Каладин изсипа Светлина на земята. Беше установил, че тя няма да му подейства или да го спре. Затова, докато се търкаляха, първо ръката, а после и едната страна на тялото на Скалата залепнаха.