Рогоядецът продължи да се бори да хване Каладин. Почти успя, обаче Каладин ритна, обърна и двама им и залепи и другия лакът на Скалата.
Измъкна се запъхтян. Докато кашляше, изгуби повечето от Светлината. Опря се на стената и изтри потта от лицето си.
— Ха! — обади се Скалата, който още лежеше с прострени ръце, залепен за земята. — Почти те пипнах. Хлъзгав си като пети син!
— Бурята да го отнесе, Скала. Какво не бих дал да имам човек като теб на бойното поле. Похабяваш се като готвач.
— Не ти ли харесва храната? — попита Скалата през смях. — Ще трябва да опитам нещо по-мазно. Ще ти приляга! Да те хвана беше като да се мъча да удържа жива езерна езерориба! И то намазана с масло! Ха!
Каладин отиде при него и приклекна.
— Ти си воин, Скала. Видях това у Тефт и можеш да приказваш каквото си щеш, обаче го виждам и у тебе.
— Не съм този син, който става войник — инатеше се Скалата. — Това е работа за туаналикина, четвъртия син или следващите. Третият син не може да се похабява в битка.
— Това не ти попречи да хвърлиш по главата ми цяло дърво.
— Малко дърво. И много дебела глава.
Каладин се усмихна и се пресегна да докосне Светлината, която беше вложил в камъка под рогоядеца. Никога не беше опитвал да си върне Светлината, след като я използва. Можеше ли? Затвори очи, вдиша и опита… Да.
Бурята в него отново пламна. Когато отвори очи, Скалата беше свободен. Каладин не успя да си върне всичката Светлина. Останалата се изпаряваше във въздуха.
Хвана Скалата за ръката и му помогна да се изправи. Скалата се поотупа.
— Това беше смущаващо — каза Сигзил, когато Каладин отиде при него да го освободи. — Все едно сме деца. Очите на самия император не са виждали подобен срам.
— Аз разполагам с много нечестно предимство — обясни Каладин, докато помагаше на Сигзил да се изправи. — Години военно обучение, по-едро телосложение. О, и способността да излъчвам Светлина на Бурята през пръстите си. — Той потупа Сигзил по рамото. — Справихте се добре. Това беше изпитание, както ти искаше.
По-полезно изпитание, додаде Каладин на ум.
— Така си е — обади се Лопен зад тях. — Продължавайте и оставете хердазиеца да виси на стената. Гледката оттук е прекрасна. О, и плужек ли е това, което пъпли по бузата ми? Освежаваща гледка за Лопена, който не може да го махне, защото — споменах ли вече — ръката му е залепена за стената.
Каладин се усмихна и отиде при него.
— Като начало, Лопен, ти поиска да те залепя за стената.
— Другата ми ръка? Онази, която беше отрязана много отдавна, изядена от страховито чудовище? Тази ръка точно сега ти показва един неприличен знак. Рекох си, че ще искаш да знаеш, за да се подготвиш за обидата.
Говореше със същата лекота, с която явно се отнасяше към всичко. Дори в отряда на Мост Четири влезе с някаква откачена готовност.
Каладин го спусна.
— Това проработи добре — отбеляза Скалата.
— Да — съгласи се Каладин. Макар че беше честно да признае, че лесно би се справил с тримата си другари и само с копието и с допълнителната бързина и сила, които Светлината му даваше. Още не знаеше дали е така, защото не е запознат с новите си сили, но мислеше, че като се принуждава да ги използва, се поставя в неловко положение.
Познание. Трябва да познавам тези способности така добре, както познавам копието.
Това означаваше опит. Много опит. За съжаление, единственият начин да се упражнява, беше да намери някой, който е равен нему или е по-добър като умения, сила и способност. Тежка задача, предвид нещата, които сега можеше да прави.
Тримата мостови отидоха да извадят мехове с вода от багажа си. Каладин съгледа една фигура в сенките по-натам в пропастта. Тревожно се изправи, ала в светлината на сферите се появи Тефт.
— Мислех си, че пазиш — изръмжа той на Лопен.
— Бях зает да вися на стената — отговори хердазиецът и вдигна меха си. — А аз си мислех, че ти имаш да наглеждаш група новобранци.
— Дрей ги държи здраво — каза Тефт, заобиколи разни отломки и отиде при Каладин до стената. — Не знам дали момчетата ти казаха, Каладин, но довеждането на оная пасмина тук долу някак ги измъкна от черупките им.
Каладин кимна.
— Как се научи да познаваш хората толкова добре? — попита Тефт.
— Много ги рязах — отвърна Каладин и погледна ръката, която беше одрал, докато се бореше със Скалата. Драскотината беше изчезнала, затворена от Светлината на Бурята.