— Какво ще правиш, сестро? — запита Венли. — Ако ти и Колин в действителност бяхте в състояние да спрете с опитите да се убиете за достатъчно дълго, та да разговаряте?
— Бих молила за мир.
— Ние убихме брат му — възрази Венли. — Убихме крал Гавилар в нощта, в която той ни беше поканил в дома си. Алетите няма да забравят или да простят това нещо.
Ешонаи отпусна ръце и размърда облечената си в ръкавица длан. Тази нощ. Отчаян план, изработен от нея и от още петима. Тя участваше, въпреки младостта си — заради своето познаване на хората. Всички гласуваха за едно нещо.
Да убием човека. Да го убием и да рискуваме унищожаване — защото, ако бе доживял, за да стори каквото им беше съобщил същата нощ, всичко щеше да бъде загубено. Другите, които взеха решението с нея, вече бяха мъртви.
— Открих тайната на буреносната форма — съобщи Венли.
— Какво? — Ешонаи се изправи. — Ти трябваше да работиш върху форма, която да помага! Форма за пратеници или за учени.
— Те няма да ни спасят — произнесе Венли в Ритъма на Забавата. — Ако искаме да се оправим с хората, ще ни трябват древните сили.
— Венли — каза Ешонаи и сграбчи сестра си за ръката. — Нашите богове!
Венли не помръдна:
— Хората имат Повелители на стихиите!
— Може би не. Може и да е било Острие на честта.
— Ти си се сражавала с него. Острие на честта ли те удари, нарани крака ти и те остави с накуцване?
— Аз… — кракът я болеше.
— Ние не знаем кои от песните са верни — отбеляза Венли.
Въпреки че го заяви с Решителност, тя звучеше уморено и привлече духчета на изтощението. Те дойдоха със звук, подобен на вятър, задухаха из вратите и прозорците като струи прозирна пара, засилиха се, станаха по-видими и се завъртяха около нея като кълбенца пара.
Горката ми сестра. Преработва се твърде много, като войниците.
— Ако Повелителите на Стихиите са се завърнали — продължи Венли, — ние трябва да се стремим към нещо смислено, което може да осигури свободата ни. Формите на сила, Ешонаи…
Тя погледна ръката на Ешонаи, неподвижно положена върху нейната ръка.
— Поне седни и слушай. И спри да стърчиш като планина.
Ешонаи отмести пръстите си, но не седна. Тежестта на Бронята ѝ би строшила стола. Вместо това се наведе напред и огледа засипаната с книжа маса.
Венли лично изобрети писмото. Бяха го усвоили от хората — запомнянето на песните бе добро, но не съвършено, дори и когато Ритмите водеха някого. Поместената върху страниците информация беше по-практична, особено за проучвания.
Ешонаи се беше научила на писмото, но все още ѝ бе трудно да чете. Нямаше много време за упражняване.
— Така… буреносна форма? — попита тя.
— Достатъчно на брой индивиди от тази форма — отговори Венли — могат да управляват някоя буря или дори да я предизвикат.
— Спомням си песента, в която се споменава тази форма — отбеляза Ешонаи. — Тя е принадлежала на боговете.
— Повечето от формите по някакъв начин са свързани с тях — продължи сестра ѝ. — Можем ли в действителност да се осланяме на точността на думи, изпети за пръв път толкова отдавна? Когато песните са били запомняни, повечето от нас са били в безличната форма.
Тази форма беше форма на ниска интелигентност и слаби способности. Сега я използваха, за да разузнават сред хората. Някога единствено тази форма и съпружеската са били познати на нейния народ.
Демид зашумя с някакви хартии и премести купчина от тях.
— Венли е права, Ешонаи. Това е риск, който можем да поемем.
— Можем да преговаряме с алетите — възрази Ешонаи.
— С каква цел? — поинтересува се Венли, отново в Ритъма на Съмнението. Нейните духчета на изтощението се изнесоха, за да търсят по-пресни източници на чувства. — Ешонаи, продължаваш да твърдиш, че искаш да преговаряш. Мисля, че го правиш, понеже си обзета от човеците. Смяташ ли, че ще те оставят да вървиш свободно между тях? Някой, когото виждат като разбунтувал се роб?
— Преди векове — обади се Демид — ние сме избягали от боговете си и от хората. Нашите предци са изоставили цивилизацията, властта и могъществото, за да си осигурят свобода. Няма да се откажа от това, Ешонаи. Буреносната форма. С нея ние можем да унищожим алетската армия.
— Ако тях ги няма — додаде Венли, — ти можеш да продължиш да проучваш. Никакви отговорности — можеш да пътуваш, да правиш карти, да откриваш места, които никой не е виждал.
— Какво искам за себе си е без значение — прекъсна я Ешонаи в Ритъма на Укора, — докато всички ние сме заплашени от унищожение.