Стаята изглеждаше сякаш е била поразена от буря. Мебелите бяха разбити и навсякъде имаше трески. Вратите на балкона бяха разбити навън. Натам се втурна някой — мъж в Бронята на баща ѝ. Телопазителят Теарим?
Не. Шлемът бе счупен. Не беше Теарим, а Гавилар. На балкона някой кресна.
— Татко! — викна Ясна.
Гавилар се поспря, докато излизаше на балкона, и погледна към нея.
Балконът се счупи под него.
Ясна изпищя, втурна се през стаята към пропадналия балкон и падна на колене на прага. Вятърът буташе измъкналите се от кока ѝ къдрици, докато тя гледаше как двама мъже падат.
Баща ѝ и шинът в бяло от празненството.
Онзи излъчваше бяла светлина. Той падна върху стената. Удари се в нея, търкулна се, а после спря. Изправи се и някак си застана на външната стена на двореца, без да падне. Разумът не можеше да го побере.
Той се обърна и се упъти към баща ѝ.
Ясна гледаше, изстиваше, безпомощна, докато убиецът пристъпи към баща ѝ и се надвеси над него.
От брадичката ѝ прокапаха сълзи и вятърът ги подхвана. Какво правеше той там? Тя не можеше да го разбере.
Когато убиецът си тръгна, той остави трупа на баща ѝ. Пронизан от парче дърво. Беше мъртъв — и наистина, Мечът му се появи край него, както винаги ставаше с Мечовете при смъртта на господарите им.
— Толкова се стараех… — занемяла прошепна Ясна. — Направих всичко, за да ги защитя…
Как? Лис. Лис го е сторила!
Не. Ясна не мислеше точно. Този шин… в такъв случай не би признала, че го притежава. Беше го продала.
— Съжаляваме за загубата Ви.
Ясна се обърна и примигна със замъглените си очи. Трима паршенди, сред тях и Кладе, стояха на вратата, облечени в особените си дрехи. Спретнато зашити платнени препаски за мъжете и жените, пояси на кръста, широки ризи без ръкави. Свободни дрехи, отворени отстрани, изтъкани в ярки цветове. Не разделяха дрехите според пола. Тя смяташе, че го правят в зависимост от кастата, и…
Престани, обърна се тя към себе си. Поне за един проклет ден престани да говориш като учен!
— Ние поемаме отговорност за смъртта му — обяви най-високопоставеният от паршендите. Гангна бе жена, макар че при паршендите разликите между половете изглеждаха нищожни. Облеклото прикриваше гърди и бедра, които не бяха особено изпъкнали. За щастие, липсата на брада беше ясен белег. Всички видени от нея мъже от паршендите имаха бради, в които заплитаха парченца от скъпоценни камъни, и…
ПРЕСТАНИ.
— Какво казахте? — попита Ясна и се принуди да стъпи на краката си. — Защо вие трябва да сте виновни за това, Гангна?
— Понеже ние наехме убиеца — произнесе жената от паршендите с напевния си глас с тежко произношение. — Ние убихме баща Ви, Ясна Колин.
— Вие…
Чувството изведнъж охладня, като замръзваща нависоко река. Ясна погледна Гангна, после Кладе, после Варнали. И тримата са старейшини. Членове на съвета на паршендите.
— Защо? — прошепна Ясна.
— Защото трябваше да бъде направено — отвърна Гангна.
— Защо? — настоя Ясна и тръгна напред. — Та той се би за вас! Той държеше хищниците на разстояние! Чудовища, та баща ми искаше мир! Защо ще ни предавате точно сега?
Гангна изпъна устни. Мелодията на гласа ѝ се промени. Беше почти като майка, която обяснява нещо много трудно на малко дете.
— Защото баща Ви беше на път да стори нещо много опасно.
— Изпратете за Сиятелния господар Далинар! — прозвуча нечий глас навън в коридора. — В името на Бурите! Нарежданията ми стигнаха ли до Елокар? Престолонаследникът трябва да бъде отведен на безопасно място!
Върховният принц Садеас се препъна и влезе в стаята заедно с отряд войници. Надутото му румено лице бе мокро от пот; той носеше дрехите на Гавилар, тържествените кралски одеяния.
— Какво правят диваците тук? В името на Бурите! Защитавайте принцеса Ясна. Човекът, който го извърши, беше от тяхната свита!
Войниците тръгнаха да обграждат паршендите. Ясна не им обърна внимание, завъртя се, отново отиде до разбитата врата и погледна към баща си, проснат върху камъните долу, а Мечът му до него.
— Ще има война — прошепна тя. — И аз няма да застана на пътя ѝ.
— Това е ясно — обади се Гангна зад гърба ѝ.
— Убиецът — продължи Ясна. — Той вървеше по стената.
Гангна не каза нищо.
Докато светът ѝ се разпадаше, Ясна се вкопчи в това парченце. Беше видяла нещо тази нощ. Нещо, което не би трябвало да е възможно. Беше ли свързано с особените духчета? С нейното изживяване на онова място със стъклени топчета и тъмно небе?