— Няма да удариш сам себе си в лицето, нали? Ако правя твоя живот по-добър, аз правя и своя живот по-добър.
— Това са откачени приказки — отвърна момчето. — Аз мисля, че ти си просто добър човек.
И се измъкна, без да обели ни дума повече.
Им се усмихна и поклати глава. Най-накрая се върна към работата върху калъпа. Духчето се показа отново.
— Благодаря ти — рече Им. — За помощта.
Не знаеше защо може да върши това, което вършеше, но знаеше, че духчето има нещо общо.
— Той все още е тук — прошепна то.
Им погледна към входа и към нощната улица. Хлапакът там ли е?
Нещо прошумоля зад Им.
Той подскокна и се обърна. Работилницата изобилстваше от тъмни ъгли и ъгълчета. Може би бе чул някой плъх?
Защо вратата откъм задната стая — където Им спеше — бе отворена? Той обикновено я държеше затворена.
Някаква сянка се придвижи в чернотата отзад.
— Ако си дошъл за сферите — разтреперано се обади Им, — тук имам само петте чипа.
Още шумолене. Сянката се отдели от чернотата и се превърна в мъж с тъмната кожа на макабаки — с изключение на бледия полумесец на бузата му. Облечен бе в черно и сребърно — униформа, но не и от някоя позната на Им армия. Дебели ръкавици, с корави маншети в краищата.
— Трябваше да търся много упорито — произнесе мъжът, — за да открия провинението ти.
— Аз… — Им заекна. — Само… пет чипа…
— След разюзданата си младост си живял порядъчно — изрече мъжът с равен глас. — Заможен младеж, който е пропил и изгулял оставеното от родителите му. Това не е незаконно. Убийството обаче е.
Им рухна върху столчето си.
— Не знаех. Не знаех, че ще я убие.
— Отрова, поднесена — каза мъжът и пристъпи в стаята — във вид на бутилка вино.
— Казаха ми, че самата реколта е знак! — възрази Им. — Че тя ще разбере, че посланието е от тях и означава, че трябва да плати! Имах отчаяна нужда от пари. За да ям, разбираш ли. Хората от улиците не са благи…
— Бил си съучастник в убийство — заяви мъжът и придърпа по-плътно ръкавиците си — първо едната, после другата. Говореше тъй явно безчувствено, че можеше да обсъжда и времето.
— Аз не знаех… — оправда се Им.
— Въпреки това си виновен.
Мъжът протегна ръка настрана и в нея от мъглицата се образува оръжие, което после падна в дланта му.
Истински Меч? Що за служител на закона бе този? Им загледа невероятното, тънко острие.
После побягна.
Оказа се, че все още е запазил полезни умения от дните си на улиците. Успя да събори наръч кожи към мъжа и да се сниши, когато Острието замахна към него. Им се измъкна на тъмната улица, затърча се и се развика. Може би някой щеше да чуе. Може би някой щеше да помогне.
Никой не чу.
Никой не помогна.
Сега Им бе старец. Докато стигне първото кръстовище, вече се бе задъхал. Спря при старата бръснарница — вътре беше тъмно, а вратата — заключена. Малкото духче се движеше около него — блестяща светлина, която се разпръсваше навън в кръг. Красиво.
— Предполагам — задъхано започна Им, — че… часът ми е дошъл. Дано Едното… счете този спомен… за приятен.
На улицата зад него прозвучаха стъпки и се приближиха.
— Не — прошепна духчето. — Светлина!
Им порови в джоба си и извади сфера. Можеше ли някак си да я използва и да…
Рамото на мъжа тласна Им към стената на бръснарницата. Той простена и изпусна сферата.
Човекът в сребърно го обърна. Приличаше на сянка в нощта, на очертание върху черното небе.
— Това беше преди четиридесет години — прошепна Им.
— Справедливостта не свършва.
Мъжът заби Острието в гърдите на Им.
Изживяването свърши.
I-3
Рисн
На Рисн ѝ харесваше да се преструва, че нейната съдинка с шинска трева не е глупава, а просто е съзерцателна. Седеше до кърмата на своя катамаран и държеше гърненцето в скута си. Иначе спокойната повърхност на Решийското море се набръчкваше от гребането на водача зад нея. Топлият, влажен въздух образуваше капчици пот на челото и врата ѝ.
Вероятно отново щеше да вали. Тук, в морето, дъждът бе от най-лошия вид — не мощен или впечатляващ като буря, нито пък постоянен като обичайния валеж. Тук беше просто па̀ра — по-силно от мъгла, по-слабо от ръмене. Достатъчно да развали косата, белилата, дрехите — всички съставки на усилията на внимателната млада жена да представи подходящо за търговия лице.
Рисн премести гърненцето. Беше нарекла тревата Тивнк. Нацупен. Нейният бабск се смя на името. Той разбра. Именувайки тревата, тя призна, че той е бил прав, а тя не — търговията му с народа шин миналата година беше изключително доходна.