— Толкова е зелено — отбеляза Рисн, когато приближиха.
— Таи-на е добро място за растителността — отвърна Гу. — Добро място за живеене. Освен, когато воюват.
— Когато два острова се доближат твърде много — допълни тя. Беше чела предварително, въпреки че нямаше много учени, които да се интересуват достатъчно от решийците, та да пишат за тях. Из морето се носеха десетки, може би стотици от тези подвижни острови. Хората по тях живееха просто и тълкуваха движенията на острова като божествена воля.
— Невинаги — продължи Гу и се засмя. — Понякога близостта на Таи-на е добра. Понякога е лоша.
— Какво го определя? — попита Рисн.
— Е, самият Таи-на.
— Островът решава — безизразно и подигравателно произнесе Рисн. Диваци. Какво очакваше да спечели нейният бабск от търговията тук?
— Как може един остров…
Тогава островът пред тях се помести.
Не се понесе, както тя си го бе представяла. Самата форма на острова се промени — камъните се завъртяха и се залюляха, а грамаден дял от скалата се издигна с движение, което изглеждаше мудно, докато човек не си даде сметка за изключителната големина.
Рисн седна и широко отвори очи. Скалата — кракът — се издигна и разплиска вода като пороен дъжд. Спусна се напред и се стовари отново в морето с невероятна сила.
Таи-на, боговете на островите Реши, бяха зверове с голяма черупка.
Това бе най-голямото животно, което е виждала и за което е чувала. Достатъчно голямо, та приказните зверове като пропастните чудовища от далечния Натанатан изглеждаха като камъчета пред него!
— Защо никой не ми каза? — попита тя и погледна другите двама обитатели на лодката. Поне Килрм трябваше да каже нещо.
— По-добре е да се види — отбеляза Гу, докато гребеше с обичайната си отпусната стойка. Тя не се засягаше особено много от глупавото му хилене.
— И да Ви лишим от мига на откритието? — обади се Килрм. — Спомням си, когато за пръв път видях как се движи. По-добре да не се разваля впечатлението. Никога не казваме на новите хора, когато идват за първи път.
Рисн удържа яда си и отново погледна „острова“. Проклети да са неточните разкази от книгите ѝ. Твърде много слухове и недостатъчно опит. Не можеше да повярва, че никой не е записал истината. Възможно е и просто да е разполагала с неточни източници.
Маранята от дъжда забули огромното животно в мъгла и загадка. Какво ли ядеше нещо толкова голямо? Забелязваше ли хората, които живееха на гърба му; обръщаше ли им внимание? Келек… Какво ли беше съешаването при тези чудовища?
Трябва да беше старо. Лодката навлезе в сянката му и тя можеше да види порасналата по каменната му кожа зеленина. Израстъци от шистокор образуваха обширни полета от наситени цветове. Пълзящи растения и скални пъпки се увиваха около стъблата на малки дървета, закрепили се в процепите между плочките от черупката на животното.
Гу поведе конвоя покрай задния крак — за нейно облекчение се отклони много — и се доближи до страната на създанието. Тук черупката се потапяше във водата и образуваше плоскост. Тя чу хората, преди да ги види; смехът им се носеше посред плясъците. Дъждът спря, Рисн свали слънчобрана си и го изтръска над водата. Най-накрая забеляза хората, млади мъже и жени, изкачили се на високо място по черупката; от нея те скачаха в морето.
Това не бе толкова изненадващо. Водата на Решийското море беше забележително топла, като тази на Чистото езеро. Веднъж тя се бе престрашила да влезе във водата близо до родината си. Изживяването беше студено и човек с всичкия си не биваше да се захваща с него. Често топванията в океана ставаха под влияние на алкохола и самохвалството.
Тук тя очакваше плувците да са навсякъде. Не беше очаквала обаче да са без дрехи.
Рисн се изчерви страшно, когато покрай тях на черупчестия плосък израстък претичаха няколко души, голи, както ги е майка родила. Млади мъже и жени, които не обръщаха внимание кой ги гледа. Тя не бе някоя от превзетите алети, но… Келек! Не трябваше ли да носят нещо?
Около нея полетяха духчета на срама във вид на понесени от вятъра бели и червени венчелистчета. Зад нея Гу се изсмя.
Килрм се присъедини към него.
— Това е другото нещо, за което не казваме на новодошлите.