Диваци, помисли си Рисн. Не биваше да се изчервява така. Беше възрастна. Е, почти.
Флотилията продължи към част от черупката, която представляваше някакъв док — ниска плоскост, надвиснала над водата. Спряха, за да чакат, но тя не знаеше какво.
След малко плоскостта се наклони и от нея потече вода — звярът направи поредната мудна стъпка. Вълните от плясъка напред се блъснаха в лодките. Щом нещата се укротиха, Гу поведе лодката към дока.
— Тръгвате нагоре — рече той.
— Да привържем ли лодките някъде? — попита Рисн.
— Не. Не е безопасно, заради движението. Ще се изтеглим.
— Ами нощем? Как привързвате лодките?
— Когато спим, изтегляме лодките и ги връзваме заедно. Спим в морето. Намираме острова отново на сутринта.
— О — отбеляза Рисн, вдиша успокоително и провери дали гърненцето ѝ с тревата е внимателно прибрано на дъното на катамарана.
Изправи се. Това нямаше да се отрази добре на обувките ѝ, които бяха доста скъпи. Струваше ѝ се, че на решийците ще им е все едно. Вероятно щеше да може да се яви при краля им боса. В името на Страстите! След видяното бе сигурна, че ще може да се яви пред него с голи гърди.
Тя пристъпи внимателно и с удоволствие откри — въпреки че се намираше на един пръст или малко повече под водата, черупката не беше хлъзгава. Килрм се изкачи с нея, тя му подаде сгънатия слънчобран, отстъпи и зачака, докато Гу отдалечаваше лодката си. Друг гребец докара своята — по-дълъг катамаран с парши за помощници в гребането.
Вътре се гушеше нейният бабск, увит в одеяло, въпреки жегата; главата му беше опряна на лодката. Бледата му кожа имаше восъчен цвят.
— Бабск — започна Рисн със свито сърце. — Трябваше да свърнем.
— Глупости — със слаб глас произнесе той. Усмихна се. — Бил съм и по-зле. Трябва да търгуваме. Твърде много сме задлъжнели.
— Аз ще отида при краля и търговците на острова — рече Рисн. — Ще ги помоля да дойдат тук и да преговарят с теб на доковете.
Встим се изкашля в ръката си.
— Не. Тези хора не са като шин. Слабостта ми ще провали сделката. Дързост. С решийците трябва да си дръзка.
— Дръзка? — попита Рисн и погледна водача на лодката, излегнат, потопил пръсти във водата. — Бабск… решийците са спокоен народ. Не мисля, че каквото и да е ги вълнува особено.
— Тогава ще бъдеш изненадана — отвърна ѝ Встим. Той проследи погледа ѝ към близките плувци, които се кискаха, смееха се и скачаха във водата. — Да, тук животът може да бъде прост. Той привлича такива хора, както войната привлича духчетата на болката.
Привлича… Една от жените скочи и Рисн смаяно забеляза, че веждите ѝ са тайленски. Кожата на жената бе потъмняла на слънцето и разликата в цвета не се забелязваше веднага. Като се загледа в плувците, Рисн откри и други. Двама вероятно бяха хердазийци и даже един… алети? Невъзможно.
— Хората се стремят към това място — продължи Встим. — Те харесват живота на решийците. Тук те могат просто да се движат заедно с острова. Сражават се, когато той се бие с друг остров. През останалото време се отдават на почивка. Такива хора има навсякъде, понеже всяко общество е съставено от отделни личности. Не допускай представите ти за даден начин на живот да попречат на твоята способност да възприемаш отделните хора — или ще се провалиш.
Тя кимна. Той изглеждаше толкова слаб, но думите му бяха твърди. Тя опита да не мисли за плуващите — обстоятелството, че поне един от тях беше от нейния народ, я притесняваше още повече.
— Ако човек не може да търгува с тях… — започна Рисн.
— Трябва да го направиш.
Стана ѝ студено, въпреки жегата. Беше дошла при Встим, за да върши това, нали? Колко пъти бе искала той да я остави да действа? Защо се усеща толкова плаха сега?
Тя погледна лодката си — отдалечаваше се с гърненцето трева. Погледна и своя бабск.
— Кажете ми какво да правя.
— Те знаят много за чужденците — обясни Встим. — Повече, отколкото ние знаем за тях. Причина за това е, че твърде много от нас идват да живеят при тях. Много от решийците са безгрижни, както и ти каза, но има и много, които не са. Те предпочитат да се сражават. А търговията… за тях тя е подобна на битка.
— Както и за мен.
— Познавам тези хора — продължи Встим. — Да се надяваме на Страстите Талик да не е тук. Той е най-добрият от тях и често отива да търгува с другите острови. С когото и да се срещнеш за търговия, той или тя ще те преценява така, както би преценявал съперник в битка. За тях битката е заемане на стойка.