При все че не знам срещу какво.
— Да ме отпратите би било безсмислено.
Тя забеляза, че кралят се бе приближил, за да слуша.
— Това има същата цел като всичко друго в живота на човек — продължи Талик. — Да служим на Релу-на.
Това ще да е името на техния бог — звяра с голямата черупка.
— И вашият остров ще одобри такова прахосване? Да каните търговци да бият целия този път и после да ги отпращате празни?
— Релу-на одобрява дързостта — отвърна Талик. — И още по-важно, уважението. Ако не уважаваме хората, с които търгуваме, не бива да го вършим.
Ама че смехотворна логика. Ако някой търговец мислеше така, то той никога нямаше да може да търгува. Освен ако… през прекараните с Встим месеци изглеждаше, че той често търси хора, на които им харесваше да търгуват с него. Хора, които уважаваше. Със сигурност бе по-малко вероятно такива хора да те измамят.
Може би логиката не беше слаба… просто непълна.
Мисли като другия търговец, припомни си тя. Един от уроците на Встим — толкова различни от ученото от нея у дома. Какво искат? Защо го искат? Защо ти да си най-добрият сред тия, които го предлагат?
— Сигурно ви е трудно да живеете тук, във водата — започна Рисн. — Вашият бог е внушителен, но вие не можете да произвеждате всичко, от което имате нужда.
— Предците ни са се оправяли съвсем добре.
— Без лекарства — продължи Рисн, — които биха могли да спасяват човешки живот. Без плат от влакна, които растат само на материка. Предците ви са оцелявали без тези неща, понеже им се е налагало. На вас не ви се налага.
Търговецът се надвеси напред.
Не го прави! Ще паднеш!
— Ние не сме малоумни — поде Талик.
Рисн се намръщи. Защо…
— Толкова съм уморен да го обяснявам — продължи той. — Ние живеем просто. Това не ни прави глупави. В продължение на години чужденците идваха и опитваха да ни използват заради невежеството ни. Това ни е омръзнало, жено. Всичките ти думи са верни. Не са верни — очевидни са. Само че ги изричаш, все едно никога не сме се замисляли по въпроса. „О! Лекарство! Разбира се, че ни трябва! Благодаря, задето ми посочихте. Просто щях да си седя тук и да умра.“
Рисн се изчерви.
— Аз нямах…
— Да, това имаше предвид — спря я Талик. — Снизхождението капеше от устните ти, млада госпожице. До гуша ни е дошло от това да се възползват от нас. Омръзнали са ни чужденци, които опитват да ни пробутат боклуци в замяна за богатства. Ние не сме запознати с икономическото положение на материка и следователно не можем да сме уверени дали ни мамят, или не. Затова търгуваме само с хора, които познаваме и на които вярваме. Толкоз.
Икономическото положение на материка…?, запита се Рисн.
— Ти си обучаван в Тайлена — предположи тя.
— Разбира се — съгласи се Талик. — Трябва да знаеш хватките на хищника, преди да си в състояние да го заловиш.
Той се облегна назад и тя леко се отпусна.
— Родителите ми ме изпратиха на обучение като момче. Учил съм при един от вашите бабски. Станах самостоятелен търговец преди да се върна.
— Родителите ти са кралят и кралицата? — отново предположи Рисн.
Той я измери с поглед.
— Кралят и кралският съжител.
— Можеш да я наричаш кралица.
— Тази сделка няма да бъде осъществена — изрече Талик и се изправи. — Върви и кажи на учителя си, че съжаляваме за болестта му и че се надяваме да се възстанови. Възстанови ли се, може да дойде през времето за търговия следващата година, и ние ще се срещнем с него.
— Намеквате, че го уважавате — рече Рисн и с труд се изправи на крака, по-далеч от този склон. — Ами просто търгувайте с него!
— Той е болен — продължи Талик, без да я погледне. — Това няма да бъде справедливо по отношение на него. Ние ще сме се възползвали от него.
Ще са се възползвали… в името на Страстите, тези хора бяха особени. Още по-странно изглеждаше да чуваш как такива неща излизат от устата на човек, който говори такъв съвършен тайленски.
— Бихте търгували с мен, ако ме уважавахте — продума Рисн. — Ако смятахте, че съм достойна за това.
— Това ще отнеме години — рече Талик и отиде при майка си в предната част на издатината. — Върви си и…
Той спря, когато кралят тихо му заговори на решийски.
Устните на Талик се изопнаха на черта.
— Какво? — попита Рисн и пристъпи напред.
Талик се обърна към нея.
— Явно си впечатлила краля. Спориш страстно. Въпреки че ни презираш като диваци, не си лоша колкото някои други.