Горе се показа главата на Талик.
— В името на Келек, какво вършиш, малоумна жено? — кресна той.
На нея ѝ се стори забавно, че е усвоил ругатните им, докато се е обучавал при тях.
Рисн се вкопчи във въжето, а сърцето ѝ препусна в луд страх. Какво вършеше тя?
— Релу-на — викна тя към Талик — харесва дързостта!
— Има разлика между дързост и глупост!
Рисн го погледна и продължи да се спуска надолу. Това си беше повече хлъзгане.
О, Копнеж, Страст на нуждата…
— Издърпайте я обратно! — заповяда Талик. — Хей, войници, помагайте.
И той издаде още нареждания на решийски.
Рисн вдигна поглед, когато работниците хванаха въжето, за да я издърпат нагоре. Там обаче се появи ново лице и я изгледа. Кралят. Жената вдигна ръка и им нареди да спрат, докато гледаше Рисн.
Тя продължи надолу. Не бе слязла кой знае колко надалеч, може би петдесетина стъпки. Не беше достигнала дори окото на животното. Спря се с усилие — пръстите ѝ горяха.
— О, велики Релу-на — високо изрече Рисн, — твоят народ отказва да търгува с мен и затова аз съм дошла при теб, за да те моля. Твоят народ се нуждае от донесеното от мен, но аз се нуждая от сделката още повече. Не мога да си позволя да се завърна.
Създанието, разбира се, не отвърна. Рисн висеше неподвижна край черупката му, покрита с лишеи и малки скални пъпки.
— Моля те — продължи Рисн. — Моля те.
Какво очаквам да стане?, попита себе си Рисн. Тя не се надяваше нещото да ѝ даде какъвто и да е отговор. Може би все пак щеше да успее да убеди хората горе, че е достатъчно дръзка и е достойна. Поне нямаше да ѝ навреди.
Въжето в ръцете ѝ потрепера и тя допусна грешката да погледне надолу.
Всъщност това, което вършеше, можеше да ѝ навреди. И то много.
— Кралят — обади се Талик отгоре — нареди да се върнеш.
— Преговорите ни ще продължат ли? — попита Рисн и вдигна поглед. Кралят всъщност изглеждаше загрижен.
— Това не е важно — продължи Талик. — Ти получи нареждане.
Рисн скръцна със зъби, хвана се за въжето и загледа хитиновите плочки пред себе си.
— Ти какво мислиш? — тихо попита тя.
Долу в ниското създанието затвори челюсти, въжето внезапно се изопна извънредно силно и удари Рисн в исполинската глава. Работниците горе се развикаха. Кралят внезапно им кресна с остър глас.
О, не…
Въжето се изопна още по-здраво.
После се скъса.
Виковете горе станаха неистови, при все че Рисн едва ги чуваше от страх. Тя не падна плавно, а като мешавица от дрехи и писък — полата ѝ плющеше, а стомахът ѝ се преобръщаше. Какво стори тя? Тя…
Видя окото. Окото на бога. Само го мерна, докато минаваше; голямо, колкото къща, стъклено и черно, то отрази падащото ѝ тяло.
Тя сякаш се задържа пред него за частици от мига и крясъкът замря в гърлото ѝ.
За мигновение то беше изчезнало. После порив на вятъра, пак писък и удар в твърдата като камък вода.
Чернота.
Рисн сякаш плуваше, когато се събуди. Не отвори очи, но можеше да усети, че плува. Носеше се и се поклащаше нагоре-надолу…
— Тя е малоумна.
Гласът ѝ беше познат. Талик, с когото бе търгувала.
— В този случай тя ми подхожда чудесно — произнесе Встим. Изкашля се. — Трябва да кажа, стари приятелю, че се очакваше ти да помогнеш за обучението ѝ, а не да я хвърлиш от някаква скала.
Плуваше… носеше се…
Я чакай.
Рисн се насили да отвори очи. Намираше се в легло във вътрешността на някаква колиба. Беше горещо. Зрението ѝ се размазваше, а тя се олюляваше… олюляваше се, понеже умът ѝ бе замъглен. Какво ѝ бяха дали? Опита се да приседне. Краката ѝ не се движеха. Краката ѝ не се движеха.
Тя ахна, после задиша бързо.
Над нея се надвеси лицето на Встим, последвано от загрижена решийка с панделки в косата. Не кралят… кралицата… все едно. Жената говореше бързо на лаещия език на решийците.
— Успокой се — рече Встим на Рисн и коленичи до нея. — Успокой се… Те ще ти дадат да пиеш нещо, дете мое.
— Оживях — изрече Рисн. Гласът ѝ стържеше.
— Едва си оживяла — отбеляза Встим, макар и с нежност. — Духчето е омекотило падането ти. От такава височина… Дете мое, какво си помисли, когато скочи така?
— Трябваше да направя нещо — отвърна Рисн. — Да докажа смелостта си. Помислих си… че трябва да бъда дръзка.
— О, дете мое. Грешката е моя.
— Бил сте негов бабск — продължи Рисн. — На Талик, техния търговец. Нагласили сте това с него, та да имам възможност да търгувам сама, но под надзор. Сделката въобще не е била под въпрос, а и Вие не сте тъй болен, както изглеждате.