— Твърди се, че древните сили са дошли от нашите богове.
— Че какво от това? Ако боговете ни помогнат да избием ония войски там, веднага се заклевам в тяхно име.
— Не го казвай, Била — рече ѝ Ешонаи в Укорителен Ритъм. — Никога не казвай такива неща.
Жената замлъкна и подхвърли камъка на масата. Тя тихичко си нашепваше в Ритъма на Съмнението. Това отиваше по пътя на неподчинението. Ешонаи срещна погледа на Била и се усети, че тихо си шепне в Ритъма на Решителността.
Туде премести поглед от Била към Ешонаи.
— Храна? — попита той.
— Това ли е твоят отговор на всяко несъгласие? — попита Ешонаи и прекъсна песента си.
— Трудно е да спориш с пълна уста — обясни Туде.
— Сигурна съм, че съм те виждала да правиш точно това — намеси се Била. — Много пъти.
— Но споровете приключват хубаво — възрази Туде. — Понеже всички са сити. Та… храна?
— Чудесно — съгласи се Била и погледна Ешонаи.
Двамата се изнесоха. Ешонаи седна на масата; чувстваше се изцедена. Кога започна да се притеснява, че приятелите ѝ не се подчиняват? Тази проклета униформа.
Тя взе скъпоценния камък и се загледа в дълбините му. Беше голям, около една трета от юмрука ѝ, въпреки че не бе необходимо камъните да са големи, за да хванат някое духче.
Тя не харесваше да ги хваща. Правилният начин бе да излезеш по време на буря със съответната нагласа и да пееш съответната песен, за да привлечеш съответното духче. Обвързването ставаше посред яростта на бушуващата буря и се извършваше прераждане в ново тяло. Народът ѝ го бе извършвал от появата на първите ветрове.
Слушачите бяха научили, че хората можели да залавят духчета, а после сами се бяха досетили за работата. Уловеното духче правеше преобразяването много по-надеждно. Дотогава винаги имаше частица случайност. Можеше да излезеш в бурята с желанието да станеш воин, а вместо това да се окажеш съпруг.
Това е напредъкът, рече си Ешонаи, докато гледаше малкото димно духче в камъка. Напредъкът е да се научаваш да овладяваш своя свят. Издигаш стени, за да спираш бурите, избираш кога да станеш съпруг. Напредъкът означаваше да вземеш природата и да направиш кутия около нея.
Ешонаи прибра скъпоценния камък и провери часа. Срещата ѝ с останалите от Петимата беше насрочена за третия такт на Ритъма на Мира, а дотогава имаше още половин такт.
Време беше да говори с майка си.
Ешонаи излезе в Нарак, тръгна по пътеката и кимаше на ония, които ѝ отдаваха чест. Разминаваше се предимно с войници. Напоследък толкова много от тях бяха в бойна форма. Населението бе малобройно. Някога из равнините бяха пръснати стотици хиляди слушачи. Сега от тях беше останала само част.
Дори и тогава слушачите са били единен народ. Да, имало е разделения, сблъсъци, дори войни между отделните им части. Но са били единен народ — тези, които са отхвърлили боговете си и са потърсили свобода в незначителността.
Била вече не се интересуваше от произхода им. Имаше и други като нея — те не обръщаха внимание на опасността от боговете и се съсредоточаваха само върху войната с хората.
Ешонаи мина покрай жилища — съборетини, посторени от втвърден крем върху скеле от черупка, сгушени откъм подветрената страна на големите камъни. Повечето бяха празни. Бяха загубили хиляди през годините на война.
Трябва да направим нещо, помисли си тя, докато се настройваше на Ритъма на Мира. Търсеше утеха в неговите спокойни, утешителни почуквания, тихи и добре съчетани. Като ласка.
Тогава видя безличните форми.
Приличаха твърде много на това, което хората именуваха парши, при все че бяха малко по-високи и не толкова глупави. Все пак безличната форма бе ограничаваща, без уменията и предимствата на по-новите форми. Тук не би трябвало да има такива. Да не бяха се обвързали с неправилните духчета? Понякога се случваше.
Ешонаи се упъти към трима — две жени и мъж. Мъкнеха скални пъпки, събрани на едно от близките плата — растежът им бе ускорен със заредени със Светлината на Бурята скъпоценни камъни.
— Какво е това? — попита ги Ешонаи. — Да не сте избрали формата по погрешка? Или пък сте нови съгледвачи?
Погледнаха я безизразно. Ешонаи се настрои на Притеснението. Веднъж бе опитала безличната форма — искаше да знае през какво минаваха съгледвачите им. Опитът ѝ да прекара понятия през мозъка си беше все едно да се сили да мисли разумно, докато сънува.
— Някой поискал ли е от вас да приемате тази форма? — попита Ешонаи бавно и отчетливо.