Изборът, ако и да изглеждаше ужасяващ, говореше за смелост. Надяваха се, че една дълга война ще омръзне на алетите.
Ешонаи и останалите бяха подценили алчността им. Скъпоценните ядра бяха променили всичко.
В центъра на града, близо до басейна, се намираше висока кула, гордо изправена право срещу духалите векове наред бури. Някога вътре е имало стъпала, ала стеклият се през прозорците крем бе запълнил постройката — затова работниците бяха издялали стъпала от външната страна.
Ешонаи се заизкачва и се хвана за веригата за безопасност. Пътят беше дълъг, но познат. Въпреки болката в крака, бойната форма беше много издръжлива — при все че изискваше повече храна от останалите форми, за да се поддържа силна. Тя лесно стигна до върха.
Намери останалите от Петимата да я чакат — всеки от тях беше в една от познатите форми. Ешонаи в бойната, Давим в трудовата, Абронаи в съпружеската, Чиви в сръчната и кротката Зулн в безличната. Чакаше я и Венли заедно с бившия си съпруг — въпреки че беше задъхан от трудното изкачване. Сръчната форма, подходяща за множество сложни дейности, не бе твърде издръжлива.
Ешонаи пристъпи на равния връх на някогашната кула; вятърът духаше срещу нея от изток. Тук нямаше столове и Петимата седнаха на голия камък.
Давим си напяваше в Ритъма на Досадата. С Ритмите в главата си беше трудно да се закъснее случайно. Те правилно подозираха, че Ешонаи се е размотавала.
Тя седна на камъка, извади скъпоценния камък с духчето от своя джоб и го постави на пода пред себе си. Теменуженият на цвят камък сияеше от Светлината на Бурята.
— Притеснена съм от това изпитание — започна Ешонаи. — Не смятам, че трябва да даваме съгласие да бъде извършено.
— Какво? — изрече Венли в Ритъма на Притеснението. — Сестро, не бъди смешна. Нашият народ има нужда от това.
Давим се наведе с ръце на коленете. Широколик; кожата му на работник бе повечето черна, с малки червени завъртулки тук-таме.
— Ако това подейства, то ще бъде невероятен напредък. Преоткриването на първата от формите на древната сила.
— Тези форми са свързани с боговете — напомни Ешонаи. — Какво става, ако ги призовем да се завърнат, избирайки тази форма?
Венли си припяваше в Ритъма на Раздразнението.
— Някога всички форми са идвали от боговете. Установихме, че сръчната форма не ни вреди. Защо тогава буреносната форма да го прави?
— Различно е — възрази Ешонаи. — Запей песента; кажи го на себе си: „Непредсказуема и страшна, нощта си боговете водят.“ Древните сили са опасни.
— Хората ги притежават — обади се Абронаи. Той носеше съпружеската форма, пълна и закръглена, при все че владееше страстите ѝ. Ешонаи никога не му беше завиждала за положението — от частните им разговори знаеше, че той би предпочел друга форма. За съжаление останалите, които бяха в съпружеска форма, или я държаха временно, или не притежаваха необходимата сериозност, за да се присъединят към Петимата.
— Самата ти ни го съобщи, Ешонаи — продължи Абронаи. — Видяла си сред алетите воин, който е използвал древните сили, и много други го потвърдиха. Повеляването на Стихиите се е завърнало при хората. Духчетата отново ни предават.
— Ако Повеляването на Стихиите отново съществува — изрече Давим в Ритъма на Разсъждението, — то това може да означава, че боговете тъй и тъй се завръщат. Ако е така, по-добре да сме готови да се оправяме с тях. Формите на силата ще помогнат за това.
— Не знаем дали ще се появят — възрази Ешонаи в Ритъма на Решителността. — Не знаем нищо от това. Кой знае дали хората наистина притежават Повеляване на Стихиите — може да става дума за едно от Остриетата на Честта. В онази нощ ние оставихме едно в Алеткар.
Чиви пропя в Ритъма на Съмнението. Нейното лице от сръчната форма бе удължено, а косата беше хваната на дълга опашка.
— Ние изчезваме като народ. Днес се разминах с такива, които бяха приели безлична форма, и то не за да си припомнят нашето минало. Бяха го направили, понеже се бояха, че в противен случай хората ще ги убият! Подготвяха се да станат роби!
— И аз ги видях — потвърди Давим в Ритъма на Решителността. — Трябва да направим нещо, Ешонаи. Воините ти постепенно губят войната.
— Следващата буря — обади се Венли в Ритъма на Настояването. — Мога да го изпитам при следващата буря.
Ешонаи затвори очи. Настояване. Не се настройваха често на този Ритъм. Трудно беше да откажеш на сестра си при това положение.