Не.
Изчисти ума си и пропъди тази мисъл. Не след дълго Твлкав обяви спирка в средата на деня. Фургонът на Шалан спря и един от другите два се изравни с него.
Управляваше го Таг, а двамата парши седяха в клетката отзад и кротко плетяха шапки от тръстиките, които бяха събрали по обед. Хората често заповядваха на паршите да вършат такава черна работа — нещо, което да гарантира, че прекарват цялото си време в печелене на пари за собствениците си. Твлкав щеше да продаде тези шапки за няколко чипа, когато пристигнеха.
Когато фургонът спря, паршите продължиха да работят. Трябваше да им се каже да правят нещо друго. Паршите имаха нужда от нарочно обучение за всяка работа. Но веднъж научени, те работеха, без да се оплакват.
На Шалан ѝ беше трудно да не съзира опасност в тяхното кротко покорство. Тръсна глава и подаде ръка на Блут, който без напомняне ѝ помогна да слезе от фургона. Когато стъпи на земята, тя се опря на страната на колата и пое дъх през стиснати зъби. Отче на Бурята, какво беше направила с краката си? От стената до нея се измъкнаха духчета на болката — оранжеви ръце без плът, само от жили.
— Сиятелна? — проговори Твлкав, кандилкайки се към нея. — Опасявам се, че не можем да Ви предложим много храна. Виждате, че сме бедни като за търговци, и не можем да си позволим деликатеси.
— Това, което имате, ще бъде достатъчно — отговори Шалан и се помъчи болката да не се изпише на лицето ѝ, въпреки че духчетата вече я бяха издали. — Моля, нареди на някой от хората ти да свали сандъка ми.
Твлкав се подчини без възражения, ала наблюдаваше алчно, докато Блут полагаше сандъка на земята. Стори ѝ се особено лоша идея да допусне той да види какво има вътре; колкото по-малко знаеше Твлкав, толкова по-добре за Шалан.
— Клетките — рече тя и погледна задната част на фургона. — От закопчалките горе изглежда, че върху дъските могат да се сложат дървени страници.
— Да, Сиятелна. Заради бурите, нали разбирате.
— Робите ти запълват само единия фургон, а паршите пътуват в другия. Този е празен и ще бъде отличен за моето пътуване. Сложи страниците.
— Сиятелна? — изненада се Твлкав. — Искате да бъдете затворена в клетка?
— Защо не? — попита Шалан и го погледна в очите. — Определено съм в безопасност под твоята опека, търговецо Твлкав.
— Ъъ… да…
— Ти и хората ти трябва да сте добре запознати с тегобите на пътуването — спокойно продължи Шалан, — но не и аз. Не ми подобава да седя по цял ден навън, на слънце, на твърдата пейка. Една подходяща карета обаче ще е добре дошло облекчение в това пътешествие из пустошта.
— Карета? — изуми се Твлкав. — Та това е робски фургон!
— Просто думи, търговецо Твлкав. Ако обичаш?
Твлкав с въздишка се разпореди. Хората му измъкнаха страниците изпод дъното на фургона и ги окачиха от външната страна. Не взеха задната, откъм вратата на клетката. Не изглеждаше особено удобно, но можеше да предостави известно уединение. За удивление на Твлкав, Шалан накара Блут да внесе сандъка ѝ. После се качи и затвори вратата на клетката. Подаде ръка през пречките и я протегна към Твлкав.
— Сиятелна?
— Ключа.
— О. — Твлкав измъкна ключа от някакъв джоб и го погледа някое време — твърде дълго — преди да ѝ го даде.
— Благодаря. Можеш да пратиш Блут с храната ми, когато е готова, а сега искам кофа чиста вода. Беше крайно услужлив. Няма да забравя това.
— Ъъ… Благодаря Ви.
Прозвуча почти като въпрос. Твлкав се отдалечи видимо объркан. Добре.
Шалан изчака Блут да ѝ донесе водата, после запълзя през затворения фургон, за да опази стъпалата си. Миришеше на мръсотия и пот и на Шалан ѝ призля при мисълта за робите, държани тук. По-късно щеше да поиска от Блут да прати паршите да го изтъркат.
Спря пред сандъка на Ясна, коленичи и боязливо вдигна капака. От заредените сфери вътре плисна светлина. Там чакаше и Шарка — формата му надигаше корицата на една книга. Шалан му беше наредила да остане незабелязан.
Засега бе оцеляла. Със сигурност не беше в безопасност, но поне нямаше да умре скоро от студ и глад. Значи най-сетне трябваше да посрещне по-големите въпроси и трудности. Положи длан върху книгите и за малко пренебрегна пулсиращите от болка нозе.
— Тези книги трябва да стигнат до Пустите равнини.
Шарка издаде объркан звук — въпросително пискане, което подсказваше за любопитство.
— Някой трябва да продължи работата на Ясна. Уритиру трябва да бъде намерен и алетите трябва да бъдат убедени, че завръщането на Пустоносните е близко.