— Улман каза, че първият зимен пазач убил семейството си и себе си.
— Да, онзи тип Грейди. Още щом го зърнах, усетих, че не е много в ред. Постоянно се хилеше като пача. Ама тоя дръвник Улман и Бостънския удушвач би наел, стига само да му работи за минимална заплата. Един служител от Националния парк ги открил; телефонът не работел. Всичките били на третия етаж, в западното крило, вдървени като чукани. Жалко за девойчетата. Бяха на шест и на осем годинки, големи сладуранки. Абе ужасна история беше. Тоя хубостник Улман извън сезона е управител на някакъв баровски хотел във Флорида, та тогава взел самолета до Денвър, а от Сайдуиндър дотук наел шейна, защото пътищата бяха затворени. Шейна, ако щете вярвайте! Какви ли не хватки приложи, та случаят да не попадне във вестниците, и успя де, това му го признавам. Излязоха само няколко реда в денвърския „Поуст“ и, то се знае, некролог в местния вестник в Естес Парк, но това беше всичко. Добре мина, като се има предвид, че на хотела и без това му е излязло име. Все си мислех, че някой репортер ще използва случая с Грейди, за да изкара отново на бял свят старите скандали.
— Какви скандали?
— Всеки хотел си има по някоя скандална история — сви рамене Уотсън. — Както и всеки хотел си има духове. Защо ли? Ами че всякакви хора идват и си отиват. Случи се някой да ритне камбаната в стаята си — я удар, я сърдечен пристъп. По хотелите суеверието вирее с пълна сила. Няма тринайсети етаж, нито тринайсета стая, нито огледала на гърба на входните врати, все неща от тоя род. Ето на, миналия юли една госпожа взе, че умря при нас. Улман се погрижи за тая работа, и то добре се постара. Не случайно му плащат по двайсет и пет хиляди на сезон. Не го обичам тоя надут петел, но заслужено си изкарва парите. Има ги такива, дето идат тук, за да се намърсуват, та затова е нужен човек като Улман, дето да чисти след тях. Да вземем тая жена, моя възраст трябва да беше — навъртяла бе шейсетака, — ама си боядисала косата червена като фенер пред бардак, а циците й висят до пъпа, защото не благоволяваше да си тури сутиен; краката й целите нашарени с разширени вени като карта на шосейната мрежа, обаче се накичила с дрънкулки — и по врата, и по ушите, и по ръцете. Пристига тук тази ми ти с един хлапак, надали имаше повече от седемнайсет, слабичък такъв, дългокос, ама отпред панталоните му издути, сякаш е пъхнал пешкир вътре. Поседяха тук седмица ли, десет дена ли, а програмата все една и съща. От пет до седем са в бар „Колорадо“ — тя смуче коктейли, ама тъй настървено, като че от другия ден ще ги забранят със закон, а той седи пред бутилка „Олимпия“ и я ближе малко по малко, та да му стигне. Дъртата се прави на интересна и подхвърля разни закачки, а той насреща й се хили като маймуна, сякаш му дърпат краищата на устата с конци. Само че след няколко дена вече се виждаше как му е все по-трудно да й се усмихва и Господ знае какво е трябвало да си фантазира, за да му става оная работа, когато дойде време за кревата. После се преместват в ресторанта да вечерят — той си ходи нормално, ама тя залита, щото вече е пияна като мотика. Младокът току пощипва келнерките и им се усмихва, когато тя не гледа към него. Бяхме започнали да се обзалагаме вече още колко ще изтрае. — Уотсън сви рамене и продължи: — Една вечер около десет слиза той долу и разправя, че „съпругата“ му била „неразположена“, ще рече, пак е изпаднала в несвяст от къркане като всяка друга вечер. Отивал да й потърси някакъв лек за стомашни болки. Метна се на малкото порше, с което пристигнаха двамата, и повече не го видяхме. Появи се тя на другата сутрин и се мъчи да играе театро, а лицето й бяло като стена. Господин Улман взе да я подпитва дипломатично дали да не съобщи на щатската полиция за момъка, защото може да е катастрофирал или нещо друго да му се е случило. А тя настръхна и дума не даде да се издума. Не, не, той бил отличен шофьор, всичко било наред, тя не се тревожела, защото щял да се върне за вечеря. Следобед заседна в бара още от три часа, но тъй и не отиде да вечеря. Към десет и половина се качи в стаята си и повече никой не я зърна жива.
— Какво стана?
— Окръжният следовател каза, че нагълтала трийсет хапчета приспивателно навръх всичката пиячка. На другия ден се появи мъжът й — някакъв важен адвокат от Ню Йорк. Направо разказа играта на клетия Улман. Ще го съдел за туй, ще го съдел за онуй и като свършел с него, щял само с дрехите на гърба му да го остави. Улман обаче хич не е вчерашен. Успя да му запуши устата, негодникът. Сигурно е попитал баровеца как ще му се хареса, ако жена му я разнищят из нюйоркските вестници: съпругата на виден нюйоркски ала-бала, намерена мъртва, претъпкана със сънотворно, след като си поиграла на „дръж ми салама“ с един хлапак, на възраст да й бъде син.