— Добре. — Тя беше истинско чудовище. Изпращаше ме при гадняра отвън, като се преструваше, че ми прави услуга. — Ще се видим по-късно.
— Да свирим по слух — щастливо каза Саймън. — Върни се, когато се наситиш, обич моя.
Станах с нежелание. Единствената компенсираща част от плана беше фактът, че родителите ми щяха да бъдат далеч от опасността. Проверих новия си телефон в джоба на джинсите си. Виктор ми го беше дал сутринта. Каза, че е програмирал неговия телефон и някои други номера за спешни случаи.
— Дръж телефона си включен, Саймън. Ще ти се обадя, след като разгледам забележителностите.
— Не бързай, ако се забавляваш. — Сали се усмихна заговорнически на Мария.
Това беше малко вероятно — освен ако не видех как слагат белезници на домакините ни.
* * *
Бях забравила колко отблъскващ е на живо Шон Не се дължеше на факта, че е дебел, защото това би го направило дружелюбен и весел. Противни бяха влажната му длан, мазната му усмивка и малкият мустак, който приличаше на стоножка.
— Скай Брайт? Много ми е приятно да се запозная с теб. — Той ми подаде ръка, която поех, но побързах да пусна.
— Здравей. Ти си Шон, нали?
— Да. Мария ме помоли да се грижа за теб.
„Да, и още как!“
— Какво искаш да видиш първо? Игралните маси? — Той ме поведе към асансьора.
— Разрешено ли ми е да залагам? Непълнолетна съм.
Шон ми намигна.
— Да речем, че това е уредено специално за теб. Ще ти дам безплатни чипове и може да играеш, без да загубиш ниго цент от твоите пари. Щедър съм — ще ти позволя да печелиш.
— Много си любезен. — „Ами!“
Той ме заведе при масата и взе чипове на стойност хиляда долара.
— Това е за начало.
Не знам правилата на нито една игра с карти.
— Тогава да опитаме рулетката. Това е детска игра.
Всичко беше като въртене на рулетка. Черно или червено? Ние ли ще спечелим, или семейство Кели?
— Добре. Звучи забавно — рекох с престорено въодушевление.
Бързо загубих половината пари чрез неправилни решения, а после спечелих четвърт от тях с едно късметлийско залагане. Разбрах как може да се пристрастиш към играта. Винаги имаше надежда, че следващия път рулетката ще се завърти в твоя полза. Не се изискваха никакви умения, само късмет.
— Още веднъж? — Шон прибра с греблото печалбата ми
— Добре. — Бутнах почти всичките си пари на залагане на друГиграч на четно число.
Загубих.
— Ех — въздъхнах, опитвайки се да не покажа раздразнението си, че всичките тези пари се връщат в казиното. Това беше леприконско злато, като в „Хари Потър“.
„Заложи всичко на петнайсет“ — прошепна Зед.
Прикрих с ръка усмивката си. Знаех, че той щеше да е непобедим, ако играеше хазарт. Поставих останалите чипове на петнайсет. Шон поклати глава.
— Сигурна ли си, Скай? Такова залагане е рисковано.
— Да, обичам да живея опасно — усмихнах се дръзко.
Другите играчи се ухилиха снизходително на новобранския ми ентусиазъм.
— Ами — провлачено каза мъж с шапка „Стетсън“ от Тексас, — щом красивата дама твърди, че петнайсет черно носи късмет, тогава и аз ще заложа парите си при нейните. Трийсет и пет към едно — страхотен залог, ако спечелиш.
Съдейки по мекото оранжево сияние около мъжа, аз разбрах, че той иска само да ме накара да се почувствам по-добре за безразсъдността ми в духа на „нещастието обича компания“, когато неизбежно изгубя всичко.
Довери ми се — казах му сериозно. — Имам добро предчувствие.
Той се засмя и сложи голяма част от парите си на петнайсет. Увлечени в еуфорията на момента, още няколко души рискуваха по един-два чипа на същото квадратче.
Крупието се усмихна самоуверено, завъртя голямото колело и пусна топчето.
— За пръв път ли ти е, миличка? — попита моят човек от Тексас и пъхна палци в гайките на колана си.
— Да.
— Имаш хубав акцент.
— Англичанка съм.
— Приятно ми е да се запознаем. Не се разстройвай, когато загубиш парите, малка госпожице. Приеми го като урок. Де да го бях направил, когато бях на твоите години. Щях да си купя хубав апартамент във Флорида, ако не бях прахосал парите си на такива места.
Усмихнах се и кимнах, а после отново насочих вниманието си към все по-бавно въртящото се колело. Мъжът изобщо не подозираше, че е една стъпка по-близо до апартамента.
Топчето подскочи, изтрака и падна в прореза. Крупието го погледна и преглътна.
— Петнайсет черно!
Всички около масата ахнаха, с изключение на мен.
— Еха! — Моят човек от Тексас хвърли шапката си във въздуха. След това ме сграбчи, завъртя ме и ме целуна по двете страни. — Късметът е дама и това е тя!