— Скай, трябва да разбереш, че сега, след като те намерих, няма да си тръгна. Дълбоко в себе си и ти не искаш да си тръгна. Сродните души не се нараняват една друга. Не можем, защото това би означавало да нараним себе си.
— Сродна душа? — Какви ги вършех? Вътрешният ми подтик да натисна спусъка се разтопи като скреж на слънцето. Всичко беше погрешно, защото това не беше моят сценарий. Моята съдба стоеше пред мен и ме обичаше достатъчно много, за да рискува да го застрелям. Сродна душа. Семейство Кели не знаеха, че имах способност, която те не можеха да надвият. Вече бях намерена. Успях да запазя тази тайна, когато те разрушиха всичките ми други защити. Разпознаването на сродната ми душа проби през задушаващите фалшиви пластове със сила, на която не можеше да се противопостави дори един опитен савант.
Изведнъж всичко ми се изясни. Пръстите ми пуснаха пистолета, който падна на пода. Повдигнах треперещите си рамене.
— Ами… какво да кажа? Съжалявам?
Зед пробяга последните няколко метра и ме сграбчи в обятията си.
— Кели пак ли манипулираха съзнанието ти?
Зарових главата си в гърдите му.
— Да. Трябваше да ви накажа или като се самоубия, или като ме застрелят агентите на ФБР.
— Хитро, но те не могат да победят моето момиче.
— За малко да го направят.
— Не! — Даниъл Кели нахлу в казиното заедно с Мария и Шон, нетърпелив за утешителна награда, тъй като първата награда му се беше изплъзнала. — Предявявам обвинения срещу момичето. Тя заплаши с пистолет гостите ми, стреля в имота ми и разстрои играта. Арестувайте я.
Родителите ми стигнаха до мен секунди преди Кели.
Какво става, Скай? — Саймън беше готов да удари господин Кели
— Сали, Саймън, запознайте се с Даниъл Кели и семейството му. — Махнах с ръка към тях. — Те са отговорни за отвличането ми и днес следобед се опитаха да промият мозъка ми, за да започна да стрелям тук.
— Момичето е лудо. Тя прекара един месец в клиника за душевно болни. Абсолютно ненадеждна е. — Даниъл Кели извади блекберито си и се обади на адвокатите си. — Тя трябва да бъде затворена заради безопасността на обществото.
Виктор взе пистолета с носна кърпа и го сложи в плик за веществени доказателства.
— Много интересно, господин Кели, но не съм съгласен. Мисля, че Скай е права, когато твърди, че сте я манипулирали.
Сали изглеждаше ужасена.
— Искаш да кажеш, че са я упоили… или какво? Хипнотизирали са я?
— Точно така, мадам.
— Нямате доказателства за такова нещо — презрително отбеляза Мария Тоскана, рамо до рамо с баща си. — Но ние имаме запис от камерата за наблюдение на това момиче, което нахлува тук и започва да стреля напосоки? На кого от нас ще повярва съдията?
— На Скай. — Виктор се ухили като хищник, който лакомо оголва зъби. — Вижте, разбрах, че вие, господин Кели, сте манипулирали агент Ковалски, когато ви е следила през октомври. Не сте устояли, след като тя ми е партньор, нали? Щом осъзнах от кого изтича информация за разследването ни, неща като коя е Скай, разузнавателни данни, които знаехме само Ковалски и аз, очаквах, че ще ви информира за микрофона, който поставихме на Скай. Ковалски нямаше представа, че я използвате, нали?
— Няма да кажа нищо — през стиснати зъби отрони Даниъл Кели.
— Чудесно, защото аз имам да кажа много неща. Агент Ковалски постави на Скай стандартно подслушвателно устройство — онова, което вие блокирахте, но не знаеше за записващото устройство в телефона на Скай. — Виктор извади мобилния телефон от задния ми джоби го почука с пръст. — Тук е записана всяка дума, която сте казали на Скай, запазена, за да я чуят съдията и съдебните заседатели. Убеден съм, че ще им бъде много интересно.
— Искам адвокат.
Усмивката на Виктор стана по-широка.
— Отлично. Любимите ми две думи. Даниъл Кели, Мария Токсана Кели и Шон Кели, арестувам ви за отвличане и заговор за убийство. Имате право да мълчите…
Приближиха се шестима униформени полицаи, които сложиха белезници на семейство Кели, докато Виктор продължаваше да им чете правата. Зед ме отведе настрана, прегърна ме и ме залюля напред и назад, така че пръстите на краката му едва докосваха килима.
— Прекрасен звук, нали? Да чуя, че им четат правата — прошепна той в ухото ми и ме целуна там, където се беше лигавил Шон, премахвайки треперенето. Бях в безопасност. У дома.
— Надявам се да ги заключат и да изхвърлят ключа.
— Съдейки по изражението на Виктор, мисля, че това е сигурно.