— Знаеше ли за телефона?
— Да, но не можех да ти кажа в случай, че Кели го избие от главата ти.
Сложих длан на сърцето му и се заслушах в равномерния му ритъм, докато приливът на адреналин във вените ми намаляваше. Не можех да престана да треперя.
— Тогава ти е простено.
— И през ум не ми мина, че ще те накарат да направиш такова нещо, мила. — Зед посочи към бъркотията в казиното, която бях създала.
— Не съм направила нищо, забрави ли? Е, освен че стрелях по полилея, но тъй като той беше обида за добрия вкус, всъщност направих услуга на всички.
— Наистина ли си добре?
— Да. Миналия път Уриел ми помогна да различа истината от лъжата, а този път, щом усетих фалша, всичко си дойде на мястото много по-бързо благодарение на моята сродна душа. И направих още по-голяма бъркотия, отколкото в мансардата. Поразтърсих нещата.
— Да, усетихме. Смаян съм. Имаш страхотен удар за твоите метър и петдесет и спорни два и половина сантиметра.
Видях, че полицаите отвеждат семейство Кели.
Някой трябва да се погрижи Даниъл Кели да не използва дарбата си, за да ги изкара от затвора.
— Виктор работи по въпроса. Той въведе процедури, за да е сигурен, че семейство Кели няма да впият нокти в никого.
— Ами двамата Кели, които избягаха от затвора?
Зед разроши косата ми
— Стига, Скай. Трима престъпници за един ден не е зле. Рано или късно, ще ги хванем. Искам обаче да знам кога ти ще престанеш да бягаш от мен.
Склоних глава на гърдите му.
— Да бягам?
— Ние не сме като биологичните ти родители. Всичко между нас ще бъде наред. Само ми се довери Моля те.
Докато стояхме спокойно насред хаоса в казиното, аз си поех дълбоко дъх, наслаждавайки се на уханието на Зед на горски сапун и нещо, което беше неповторимо за него. Това беше той за мен — място на покой. Бях глупава да мисля, че мога да оцелея без него. Страховете ми ме бяха заслепили за наградата, която се готвех да захвърля.
— Мисля, че може би престанах да бягам, когато ти се изправи пред мен. Блъснах се в стената си.
Зед целуна косите ми
— И няма да помръдна.
— Добре. Ти си моята сродна душа. Ето, признах го.
Той потрепери от облекчение.
— Болезнено ли е?
Да, много.
У плаше на ли си?
— До полуда.
— Не се страхувай. Единственото страшно нещо би било да не останем заедно.
До нас се приближиха Сали и Саймън заедно с новия ми приятел от Тексас, Джордж.
— Този господин ни разказа какво се е случило — рече Сали, гледайки ме внимателно.
— Сега съм добре, Сали. Виктор ще ви обясни всичко, когато се върне.
Джордж кимна мъдро.
— Беше адски шантаво, госпожо Брайт. Разбрах, че нещо не е наред веднага щом видях очите й — изцъклени, като стъклени. Напомниха ми за едно кабаретно изпълнение, което гледах в „Парадайз Лаундж“ навремето. Един хипнотизатор накара човек от публиката да пее като Елвис Пресли, а после щракна с пръсти и развали магията. — Той ми намигна. — Но лошите не можаха да те накарат да действаш против съвестта си, нали, Скай?
— Мисля, че не можаха, Джордж.
— Да, хипнозата има граници. — Той погали ръката ми като любящ дядо. — Отиди да си починеш, Скай.
— А ти отиди да събереш печалбата си от масите — отвърнах и посочих изхода.
Джордж докосна периферията на шапката си.
— Ще го сторя, мадам. Във Флорида има апартамент с твоето име, който ме чака.
Той излезе, а аз се обърнах към баща си.
— Е, все още ли искаш да се преместим в Лас Вегас?
Саймън погледна Сали и после Зед и мен.
— Мисля, че отговорът е „не“ — едно много голямо „не“.
Епилог
За мой ужас вестниците публикуваха мои снимки, докато стоя в казиното и стрелям по полилея. Разобличаването на Даниъл Кели беше такава голяма новина, че заглавията отразяваха всяка част от историята. Разказът какво точно съм правила там, беше променен по разбираеми причини. Повечето репортажи ме описваха като внедрена от ФБР и действаща под прикритие, за да разоблича престъпните занимания на семейство Кели. Историята беше хубава, но не издържа в училище, където ме познаваха.
— Хей, Скай! — извика Нелсън, който едва не ме събори в корвдора. — Какво правеше в Лас Вегас в събота и неделя?
Семейство Бенедикт и аз бяхме обсъдили коя история най-добре ще обясни нехарактерното ми поведение. Нелсън беше първият, на когото щях да я пробутам.
— А, това ли? — засмях се безгрижно. — Вярваш ли на вестниците? Участвах във възстановка за британско телевизионно предаване. Снимаха филм за престъпленията с огнестрелни оръжия в Америка. Продуцентът прецени лошо момента, тъй като случайно бяхме там, когато арестуваха управата на хотела. Мама каза, че било заради нарушения в хигиенните изисквания и безопасността.