— Може би обичат природата.
— Може би. — Зоуи ме сръга с лакът. — Но ето един, който в момента не иска да бъде сред природата.
Зед беше оставил братята си и се бе отправил към нас.
— Здравейте, Зоуи, Скай. — Той ни се усмихна.
— Зед. — Зоуи махна с ръка на Айвс, който я наблюдаваше от другия край на залата. — Събрали сте се всичките?
— Имаме малка семейна работа. И двете изглеждате прекрасно.
Зоуи умееше да разбира езика на тялото и тъй като беше звезда, реши да остави следа. Тя преметна дългата си коса над раменете си и гривните й издрънчаха.
— Благодаря, Зед. И ти не изглеждаш зле. Ще отида при Айвс. До скоро.
Зоуи се измъкна, оставяйки ни сами в нашето ъгълче на тълпата. Зед стоеше пред мен и препречваше гледката ми, затова имах чувството, че сме само той и аз.
— Здравей — тихо каза Зед.
— Мисля, че вече се поздравихме. — Еха, това момче излъчваше топлина.
— Поздравих теби Зоуи. Това здравей е само за теб.
О! — Прехапах устни, за да не се разсмея. — Здравей.
— Не се шегувах, когато казах, че изглеждаш изумително. — Зед протегна ръка и прибра кичур коса зад ухото ми — Откъде се появи всичката тази коса?
— Завързвам я в училище. Пречи ми.
— Така ми харесва.
— Защото не ти се налага да разресваш сплетените кичури вечер.
— Ще бъда повече от щастлив да го правя.
— О!
— Да, о! — Той се засмя и плъзна ръка на раменете ми. — Ще се смесим ли с тълпата?
— Налага ли се?
— Да. Искам да те запозная с мама и татко.
— Казал ли си им? — Не вярвах на приказките за сродни души, но щом Зед вярваше, какво ли беше направил по въпроса?
— Не. Искам ти да си доволна от идеята, когато им кажем. Те ще бъдат непоносими, щом им съобщя новината.
Това ли беше истинската причина, или той си играеше с мен и говореше врели-некипели, за да ме свали? Не знаех дали да вярвам на инстинктите си, когато ставаше дума за Зед.
— Ами братята ти? Ще ме запознаеш ли с тях?
— Вече познаваш Айвс и злото е сторено, но искам да стоиш настрана от другите.
— Защо? Няма ли да ме харесат?
— Как може някой да не те хареса? — Той погали ръката ми и кожата ми настръхна. — Не е заради това. Те ще ти разкажат смущаващи истории за мен и ти никога вече няма да ми проговориш.
— Малко вероятно.
Зед ме погледна и се усмихна нежно.
— И аз мисля така.
Спряхме при господин Кинийли и се присъединихме към аплодисментите, когато той приключи изпълнението си на пианото. Маестрото благодари на публиката и после се намръщи, като видя, че ме придружава Зед.
— Искаш ли да посвириш, Скай? — попита той, очевидно мислейки, че това е добър начин да ни раздели.
— Не, благодаря, господине. Не тази вечер.
Зед стисна рамото ми.
— Желаете ли да ви донеса нещо за пиене, господине?
Господин Кинийли се изненада.
— Много любезно от твоя страна. — Той ни прецени като двойка. — Радвам се да видя, че Скай ти оказва добро влияние.
— Още е рано да се каже — измърмори.
— Ще пия газирана вода… Не, кока-кола.
— Връщам се веднага. — Зед ме пусна и се изгуби в тълпата, за да търси сервитьор. Беше забавно как се опитва да ме смая, че може да бъде учтив, когато иска.
Господин Кинийли очевидно размишляваше как да подхване трудна тема за разговор и прелисти нотните листа.
— Свикваш ли тук, Скай?
— Да, благодаря.
— Всички грижат ли се за теб?
Да, господине.
— Ако имаш… проблеми с някого, нали знаеш, че има училищен съветник? — Маестрото се намесваше в моя защита, макар да не мислех, че е готов да пребори Върколака.
— Да, господин Джо ми каза. Но не е необходимо. Всичко е наред.
Зед се върна.
— Кока-кола, господине. Готова ли си да продължим по-нататък, Скай?
— Да. Довиждане, господине.
Господин Кинийли ми се усмихна притеснено.
— Благодаря за питието, Зед. — Той седна и засвири траурния марш на Малер.
— Послание към мен? — прошепна Зед.
— Или към мен. Хората не могат да проумеят защо сме заедно.
— Не могат да проумеят защо най-хубавото момиче от присъстващите тук е с мен? Тогава нямат въображение. — Зед се засмя, когато видя, че отново ме е накарал да се изчервя, а после погали лицето ми. — Ти си определението за симпатична.
— Надявам се, че това е комплимент.
— Да. Разбрах го още когато те предупредих… да не излизаш по тъмно. Послуша ме, нали?
Кимнах, без да съм сигурна какво друго да направя. Зед изглеждаше много сериозен по този въпрос.