— Проклет лъжец! — Сръгах го в ребрата. — Нищо чудно, че побеждаваш, когато хвърляш топката в бейзбола или отбелязваш голове!
— Да, това е една от страничните ползи. — Той се обърна към мен и се ухили самодоволно. — Помогна и на теб, нали?
Спомних си за късметлийското спасяване на дузпата.
— О!
— Да, о! Пожертвах славата си на безупречен голмайстор заради теб.
— Едва ли. Ти вкара двайсетина гола.
— Не е точно така. Какво ще запомнят хората за този мач? Че аз съм вкарал двайсетина гола или че ти спаси дузпата ми? Никога няма да го преживея.
— Кретен. — Пернах го.
Зед имаше наглостта да ми се изсмее.
— Достатъчно. Ще трябва пак да те разсея, преди да ме удариш за втори път.
Той се наведе, за да ме целуне, но в същия миГвнезапно залегна, поваляйки ме по гръб на земята. От ствола на дърво на метър и половина зад нас се разхвърчаха трески. В същото време чух изстрел, който прозвуча като кола, която не иска да запали.
Зед ме завлече до паднало дърво и ме бутна да се скрия зад него, предпазвайки ме с тялото си, а после изруга.
— Това не трябваше да се случва!
— Махни се от мен! Какво беше? — Опитах се да стана.
— Залегни. — Той отново изруга, този път още по- цветисто. — Някой стреля по нас. Ще извикам татко и Хавиер.
Лежах неподвижно до него. Сърцето ми биеше като лудо.
Вторият куршум се заби в дърво недалеч над главите ни.
Зед се отмести от мен.
— Трябва да се преместим! Претърколи се от другата страна на дънера и бягай към големия бор ей там.
— Защо просто не им извикаме, че стрелят по хора?
— Те не са тръгнали на лов за животни, Скай, а стрелят по нас. Тръгвай!
Измъкнах се изпод дънера, изправих се и побягнах. Чух, че Зед тича след мен. И после се разнесе трети изстрел. Зед отново ме повали на земята. Лакътят му ме удари по окото, докато падахме. Четвърти куршум се заби в дървото отпред на нивото, където допреди миГбеше главата ми.
— По дяволите. Извинявай — каза Зед, докато пред очите ми танцуваха звезди.
„По-добре зашеметена, отколкото мъртва.“
„Да, но все пак съжалявам. Само не мърдай. В момента татко и Хавиер търсят стрелеца.“
„Мисля, че са повече от един.“
Какво? — Той леко обърна глава, за да ме погледне в очите. — Откъде знаеш?
— Не знам. Усещам ги.
Зед не постави под съмнение инстинкта ми и съобщи новината на баща си.
— Казах му да внимава. — Той застана пред мен, за да не бъда на огневата линия. — Може да е клопка, за да го принудят да излезе. Трябва да се върнем в къщата. Отвъд онзи хребет има поток. Ако стигнем дотам, ще останем скрити, ще заобиколим и ще се върнем.
— Добре. Как ще го направим?
Зед се усмихна мрачно.
— Ти си изумителна, Скай. Повечето хора вече се биха побъркали от страх. Ще пълзим — като гущери. Аз ще тръгна пръв.
Той започна да пълзи по корем на земята, прехвърли се над хребета и се скри от погледа ми Последвах го, опитвайки се да не мисля какво ли ще е да получа куршум в гърба. Беше тъмно и не виждах какво има там долу, затова трябваше да му се доверя. Плъзнах се с главата напред към брега, претърколих се и тупнах по дупе в леденостудена вода.
„Насам“ — предаде ми Зед.
Дванайсета глава
Наведохме се и Зед ме поведе покрай плиткия поток, който се вливаше в Ери. Той беше с ботуши, но моите платнени гуменки се плъзгаха по камъните и аз непрекъснато се спъвах.
„Дръж се за якето ми — предаде ми Зед. — Остава още малко. “
Потокът стана по-дълбок и брегът се сниши, позволявайки ни да се изкатерим от дерето. Появихме се на тревистия склон пред къщата.
Усещаш ли нещо? — попита Зед.
Не. А ти?
— Не виждам нищо. Хайде да бягаме към къщата. — Той стисна ръката ми — На три. Едно… две… три!
Хукнах по открития участък, докато краката ми жвакаха в гуменките, и минах през предната врата. Чух, че ключалката изщрака зад мен, без Зед да я докосва.
— Баща ти и Хавиер добре ли са? — попитах задъхано.
Той придоби унесен вид за секунда, докато проверяваше как са другите от семейството му.