— Добре са, но са изпуснали стрелците. Ти беше права. Били са двама. Избягали са от града с джип без опознавателни знаци. Черен, с тъмни стъкла. В планината има стотици такива джипове. Татко каза да стоим тук, докато се върне. Дай да видя окото ти.
Зед ме заведе в банята на долния етаж и ме сложи да седна на ръба на ваната. Докато ровеше в комплекта за първа помощ, аз го усетих, че трепери.
Хванах ръката му.
— Всичко е наред.
— Не е наред. — Той разкъса пакетче с памучни тампони, разпилявайки ги върху шкафчето. — Тук трябваше да сме в безопасност. — Не шокът, а гневът го караше да трепери.
— Защо да не сте в безопасност? Какво става, Зед? Не изглеждаш много изненадан, че някой искаше да те застреля.
Той се изсмя глухо.
— Има ужасяващ смисъл, Скай. — Зед намокри памучен тампон и го сложи на окото ми Хладината притъпи болката. — Стой така. — След това почисти охлузванията и драскотините ми — Съзнавам, че искаш да знаеш за какво става дума, но за теби за нас е по-добре да не знаеш.
— И аз трябва да се примиря с този отговор? Излизам на разходка с теби започват да стрелят по нас, а аз не трябва да питам защо, така ли? Мога да преживея взривяващите се лимони и останалите неща, но това е различно. Ти едва не умря.
Той притисна мокрия памук до скулата ми
Знам, че си ми ядосана.
— Не съм ядосана на теб, а на хората, които се опитаха да ни убият преди малко! Каза ли на полицията?
— Да, татко им съобщи. Ще дойдат. Вероятно ще искат да говорят с теб. — Зед махна памука и подсвирна. — Как ти се струва това за първа среща? Насинил съм ти окото.
Това беше неприятна изненада.
— Било е среща? Поканил си ме тук на среща, а аз не съм разбрала?
— Да. Е, не много момчета водят момичетата си на лов като мишени на първа среща. Трябва да ми дадеш няколко червени точки за стил.
Все още не бях получила отговор на въпроса си.
— Било е среща? — повторих.
Зед ме прегърна и притисна главата ми до гърдите си.
— Беше среща. Исках да свикнеш с мен в естествената ми среда, така да се каже. Но мога да се представя по-добре, обещавам.
— Какво ще бъде другия път? Гладиаторска битка?
— Хубава идея. — Той докосна с устни косата ми — Благодаря ти, че запази хладнокръвие там в гората.
— А аз ти благодаря, че спаси и двама ни.
— Зед? Скай? Добре ли сте? — извика Сол от коридора.
— Тук сме, татко. Аз съм добре. Скай пострада леко, но иначе и тя е добре.
Сол застана на вратата. Изражението му беше разтревожено.
— Какво се случи? Не видя ли опасността, Зед?
— Очевидно съм я видял. Помислих си: „Ще изведа приятелката си на разходка и те ще я убият“. Разбира се, че не я видях. И ти не си я усетил.
— Извинявай, глупав въпрос. Виктор идва насам. Обадих се на майка ти и на Айвс. Трейс ще дойде, колкото може по-скоро.
— Кой беше?
— Не знам. Двамата Кели са били изпратени в затвора във вторник. Може да е отплата. Но те не би трябвало да знаят къде да ни намерят.
Обърнах се, както бях в обятията на Зед, и погледнах Сол.
— Кои са Кели?
Сол ясно видя лицето ми за пръв път.
— Скай, ти си ранена! Хавиер, ела тук!
В банята стана тясно, когато толкова много Бенедикт се суетяха около мен.
— Добре съм. Само искам отговори.
Хавиер дотърча при мен.
— Тя не е добре. Лицето й гори.
Отворих уста да възразя.
— Не си прави труда, Скай. Усещам как се чувстваш. Като ехо. — Той протегна ръка и сложи върха на пръста си на синината. Почувствах боцкане като иглички в дясната страна на лицето си.
— Какво правиш?
— Опитвам се да ти помогна да не изглеждаш като павда утре. — Хавиер махна пръста си — Това е моята дарба.
Докоснах предпазливо лицето си. Въпреки че охлузването пулсираше, болката намаля.
— Пак ще имаш лека синина. Нямах време да я премахна цялата. Болката преминава бързо, но охлузванията изискват повече време, за да изчезнат — най-малко още петнайсетина минути.
— По-добре да закараме Скай в дома й. Колкото по-далеч от суматохата е тя, толкова по-добре. — Сол ни избута от банята.
— Полицаите няма ли да искат да вземат показанията й?
— Виктор ще уреди това. Той смята, че не трябва да замесваме местните ченгета. Ще включи неговите хора. Ако иска да говори със Скай, ще отиде при нея.
Това беше още една нишка, която да подръпна.
— И кои са неговите хора? — Изхлузих обувките си и разтрих ледените си крака.
— ФБР.
— Като ЦРУ ли са? Шпиони и такива неща?
— Не точно. Федералното бюро за разследване разследва престъпления на територията на Съединените щати. Големи углавни престъпления. Те са цивилни, по-скоро агенти, отколкото ченгета.