— Родителите ми го харесаха. — А аз не бях достатъчно голяма, за да предвидя колко неловко може да бъде в съчетание с фамилията ми Брайт *
— Симпатично е, показва въображение.
— Да. — Сърцето ми блъскаше в гърдите и дланите ми се потяха. Нямаше да оплескам нещата. Не.
Господин Джо отвори вратата на кабинета.
— Господин Озава, това е новото момиче.
Учителят от японски произход отмести поглед от лаптопа си, с който прожектираше диапозитиви на интерактивната бяла дъска. Двайсет глави се обърнаха към мен.
Господин Озава ме погледна над ръба на малките си очила с форма на полумесец, над които падаше правата му черна коса. Изглеждаше добре, като за възрастен мъж.
Скай Брайт?
Учениците се изкикотиха, но аз не бях виновна, че родителите ми не ме бяха предупредили, когато избираха името ми Както обикновено, главите им са били пълни по-скоро с фантастични образи, отколкото с бъдещите ми мъки в училище.
— Да, господине.
— Благодаря, господин Джо.
Секретарят ме побутна насърчително да прекрача прага и тръгна.
— Усмихвай се, Скай.
Направих го, въпреки че ми се искаше да се скрия под най-близката маса.
Господин Озава щракна на следващия диапозитив, озаглавен „Американската гражданска война“.
— Седнете, където искате.
Имаше само едно свободно място, до момиче с кожа с цвят на карамел и нокти, лакирани в червено, бяло и синьо. Косата й беше изумителна — грива от червеникаво кестеняви фитили, които падаха на раменете й Усмихнах й се вяло и седнах до нея. Тя кимна и забарабани с нокти по масата, докато господин Озава раздаваше материалите. Когато той се обърна, момичето подаде длан и леко докосна пръстите ми
— Тина Монтерей.
— Скай Брайт.
— Да, разбрах.
Господин Озава плесна с ръце, за да привлече вниманието ни.
— И така, ученици, вие сте късметлиите, които са избрали да изучават американската история през ХХ век. Но след като десет години съм преподавал на единадесетокласници, не храня илюзии и очаквам, че ваканцията е заличила всичките знания от мозъците ви. Затова ще започнем с най- лесното. Кой ще ми каже кога е започнала Гражданската война? И да, искам точния месец. — Очите му огледаха учениците от класа, които бяха навели глави, и се спряха на мен.
О, не!
— Госпожице Брайт?
Всичко, което знаех за американската история, изчезна като Невидимия, който сваля костюма си част по част, оставяйки главата ми празна.
— Имали сте гражданска война?
Класът изпъшка.
Това сигурно означаваше, че би трябвало да знам този факт.
През междучасието бях благодарна на Тина, че не изостави невежата британка, въпреки слабото ми представяне в часа по история. Тя предложи да ми покаже училището. Много от нещата, които казах, я разсмяха — не защото бях забавна, а защото съм била типична англичанка, както се изрази Тина.
— Акцентът ти е страхотен. Говориш като актриса от пиратски филм.
Наистина ли звучах толкова изискано? Винаги съм мислела, че съм твърде голяма лондончанка за това.
— Да не би да си роднина на кралицата? — подразни ме Тина.
— Да, тя ми се пада далечна братовчедка — отговорих сериозно.
Тина ококори очи.
— Шегуваш се!
— Естествено, че се шегувам.
Тя се засмя и се плесна по челото с папката, която носеше.
— За миГме заблуди. Притесних се, че трябва да направя реверанс.
Давай.
Взехме си обяд от лавката и занесохме подносите си в столовата. Едната стена беше остъклена и предлагаше гледка към калните игрища и горите зад тях. Слънцето беше изгряло и посребряваше върховете в блестящо бяло и някои ученици се хранеха навън, събрани на малки групи горе-долу според стила на обличане. В гимназията се учеше четири години и възрастта варираше от четиринайсет до осемнайсет години. Аз бях в единайсети клас, предпоследната година, преди да се дипломираш.
Посочих с кутията си с газирана вода към тях.
— Е, Тина, кой кой е?
— Групите ли? — Тя се засмя.
— Знаеш ли, Скай, понякога си мисля, че всички ние сме жертви на стереотипите, защото се пригаждаме към установените норми, въпреки че ни е неприятно да го признаем. Когато се опитваш да бъдеш различен, накрая свършваш в група бунтари, които правят едно и също. Това е гимназията.
Група звучеше добре — място, където да се скриеш.