— Добре, но аз не мога да се измъкна твърде рано.
— Там вътре ще стоя далеч от теб. Ако някой ме познае, няма да си помисли нищо лошо. Тина всъщност ме покани.
Събрахме се в кухнята. Майката на Тина ни поднесе грамадна купа, пълна с пуканки и зелено желе, което трябваше да тъпчем в устата на другия със завързани очи. Това не беше възможно, когато носиш маска с череп, затова я махнах и се включих в играта. Зед не свали маската си на върколак.
Залових се да тъпча желе в устата на Нелсън, докато Тина ми даваше указания. Той размаза повече желе върху мен, отколкото натъпка в устата си.
— Пфу! Ще трябва да се изкъпя — изкрясках, когато лъжицата уцели врата ми и по гърдите ми се разля желе.
— Да захапваме ябълки, пуснати във вода! — предложи Тина. — Това би трябвало да помогне.
Не можах да захапя ябълката. Зоуи се оказа най-добра в тази игра.
— Защото устата й е голяма — обясни Тина и се наведе, когато Зоуи плисна вода към нея.
Трябваше да се прибера у дома в полунощ и исках да остана насаме със Зед, затова в десет и половина се извиних.
— Ще можеш ли да се върнеш сама? — попита Тина, докато преглеждаше песните на айпода си, за да ги пусне и да танцуваме.
— Да, ще ме вземат.
— Добре, ще се видим утре.
— Благодаря за купона. Беше превъзходен.
Тина се засмя.
— Обожавам британския ти английски, Скай „Беше превъзходен“ — имитира ме тя. Заливайки се от смях, Тина сграбчи Нелсън и го завлече в средата на кухнята да танцуват.
Излязох на верандата и видях, че Зед ме чака.
— Готова ли си? — попита той.
Аха. Къде ще ходим?
— Да тръгнем към дома ти. На главната улица има кафене, което трябва да е отворено.
— Там безопасно ли е?
— Би трябвало. Ще седнем в някое сепаре в дъното. Колкото и високо да оценявам сливането с обстановката, не искам да стоя с тази маска цяла нощ.
Вдигнах черепа.
— Да си го сложа ли? Чувствам се глупаво, като го нося.
— Хората ще искат да видят кой е с костюма на скелет, ако не си го сложиш.
— Добър довод. — Наместих черепа на главата си и се засмях. — Това е втората ни среща, нали така?
— Казах ти, че ще измисля нещо по- хубаво. — Той преплете пръсти с моите — космати нокти с кости на скелет.
Кафенето беше пълно с родители, които си почиваха и седяха на топло, след като цяла вечер бяха обикаляли градчето с развълнуваните си деца. Наложи се да чакаме, докато се освободи сепаре в дъното.
— Какво ще пиеш? — попита Зед.
— Горещ шоколад с всички екстри.
Той ми донесе висока чаша, отгоре със сметана и меки захарни бонбони и шоколадова бъркалка. За себе си беше избрал кафе без нищо друго.
— Не знаеш какво изпускаш. — Въздъхнах в захлас, когато вкусих лепкав бонбон с шоколадов сироп.
— По-приятно ми е да гледам теб. — Зед отпи малка глътка от кафето си. — Съзнавам, че срещата не е в луксозно заведение. Извинявай.
— Да, познаваш ме. Седя и пресмятам колко си похарчил. Следващия път очаквам черен хайвер и петзвезден ресторант.
— Мога да се изръся за хамбургер, ако си гладна.
Дръпнах лапата на костюма му.
— Не ставай глупав. Следващия път аз черпя. Ще се редуваме и ще делим по равно.
Той погали ръката ми, разпращайки приятни тръпки на възбуда по гърба ми
— Нямам нищо против да си поделяме сметките, но предпочитам аз да черпя, когато съм те поканил на среща. Няма да ми хареса, ако ти платиш за мен.
Засмях се.
— Израснал си в каменната ера.
— Познаваш татко и братята ми Представих ти доводите си.
Тръгнахме по вече тихите улици. Заснежените върхове на планината блестяха на лунната светлина. Звездите представляваха бели точици на черното небе, далечни, но светли и ярки.
— Карат ме да се чувствам толкова дребна — рекох, представяйки се всичките километри между нас и най-близката от тях.
— Неприятно ми е, че трябва да ти го кажа, Скай, но наистина си дребна.
Сръгах го в стомаха и Зед услужливо изохка, макар да бях сигурна, че не го заболя.
— Хей, изумявах се колко умопомрачителна е вселената. Имай малко уважение.
Той се ухили.
— Предизвикателно е да носиш костюм на скелет. Съзнаваш ли, че блестиш на лунната светлина? Не бях излизал с такова момиче.
— А с какви момичета сте излизали, господин Бенедикт? Тина каза, че ти и братята ти не излизате с момичета от Рикънридж.
— Вярно е. Ти си изключение. Срещал съм се с няколко — предимно от Аспен. — Зед ме прегърна през кръста. — А ти?
Изчервих се. Искаше ми се да не бях започвала този разговор.