— Благодаря. Ти си герой.
Отделянето ни от семейство Бенедикт ми напомни за размяна на вражески пленници в стар военен филм. Държаха мен и Зед разделени, а после ни заведоха до колите. Лицето му беше пепелявобледо.
„Имам чувството, че са ми нанесли удар в гърба. — Той рискува и ми изпрати мисълта, въпреки че можеше да ни чуят. — Не мога да си тръгна, без да ти се извиня. Отново."
„Какво стана?“
„Откачих, превъртях — благодарение на свръхестествената ми дарба. Видях какво ще се случи преди няколко месеца. Видях, че те нападат с нож. Не осъзнах, че е фалшив."
„Но това е хубаво, нали? Заплахата не беше реална.
„Да, но ти подмени въображаемата ми заплаха с реалната заплаха за убийци. Честито и добре дошла в прекрасния свят на семейство Бенедикт. По-добре да млъкна. Татко ме гледа странно."
„Зед?“
„Да?“
„Пази се.“
„Ти също. Обичам те.“
Той преустанови разговора.
— Скай, добре ли си? — попита Саймън и превъртя ключа на стартера. — Изглеждаш пребледняла.
Зед беше казал, че ме обича. Дали това беше само лековато подхвърлена забележка, или говореше сериозно?
— Добре съм. Само се нуждая от сън.
Саймън се прозя.
Първо трябва да докладваш на шефката.
Зед ме обичаше — може би. Не бях сигурна дали искам да му вярвам. Последното, което исках, беше да се влюбя, защото дълбоко в душата си помнех — любовта наранява.
* * *
Великият ни план да се преструваме, че не сме двойка, се провали от посещението ни в полицейския участък. Клюката беше твърде гореща, за да угася огъня с безразличие или отричане. Зед сигурно беше осъзнал това, защото ме намери след първия час и дори не си направи труда да прикрие факта, че ме влачи към празна стая.
— Добре ли си? — попита той и ме прегърна.
— Да.
— Всички говорят за зашеметяващо прелестен скелет жена. Тя трябвало да се яви в полицейския участък с някакъв кретен, който пребил двама второкурсници.
— Какво казаха родителите ти?
Зед се изсмя глухо.
— Наистина ли искаш да знаеш? Трябва да изработя дълга си за зъбите на Бен с допълнителни задачи и да ходя насам — натам да се извинявам. Заклех се да не се измъквам тайно с теб. Накараха ме да се почувствам деветгодишен. А ти?
— Мина добре. Саймън обвинява теб.
— Страхотно.
Исках да го питам дали е говорил сериозно, когато каза, че ме обича, но се страхувах. Зед ме притисна до себе си.
— Да, казах го сериозно.
Престани да крадеш мисли от главата ми. Той не обърна внимание на негодуванието ми
— Разбрах го от момента, когато ти безстрашно се изправи пред мен на паркинга, но снощи, когато те видях в участъка, маскирана като скелет да ме защитаваш пред полицаите, се уверих. — Зед се вгледа в мен и обви с длани лицето ми. — Виждам, че все още имаш проблеми с онова, което ти казвам, но ние не случайно сме заедно, Скай Наистина изпитвам към теб толкова силни чувства, че се плаша. Ти си всичко за мен — усмивката ти, начинът ти на мислене, смущението ти, когато те дразня, твърдоглавието ти.
Исках и същевременно не исках да чуя това, защото беше много объркано.
— Забелязал си, че съм твърдоглава?
— Не бих могъл да го пропусна. За мен ти си темата, която се хармонизира идеално с моята. — Той се втренчи в очите ми — Влюбен съм в теб.
— Така ли?
Очите му придобиха по-тъмен оттенък.
— Скай, не съм изпитвал такива чувства досега и съм уплашен.
— Ами… може би трябва да се опиташ да ги преодолееш. Не съм добра във взаимоотношенията с другите.
— Грешиш. Необходимо ти е само време да се приспособиш. — Зед уви ръце около мен. Склоних глава на гърдите му и се заслушах в ударите на сърцето му — силни и равномерни.
Бях много объркана. Саванти, сродни души — всичко това не криеше, че съм обречена на него. Много години се бях предпазвала, като не разкривах душата си пред други хора. Можех ли да му имам достатъчно доверие, за да рискувам да го обичам? Ами ако се влюбех в него и той ме наранеше? Или ако с него се случеше нещо?
— Какво става сега? На Виктор провървя ли му да намери хората, които ви преследват, или онези, които са ви предали?
Зед се подпря на масата, обърна ме с гръб към себе си, уви ръце около мен и сложи брадичка на главата ми
— Той мисли, че най-вероятно е Даниъл Кели
Обърнах се и го погледнах в очите.
— Хей, чувала съм за него. Той не строи ли небостъргачи?