И не приемате лошите?
Той поклати глава.
— Не, дори да искат. Мрежата е създадена, за да използваме дарбите си да помагаме на другите. Пазим в тайна способностите си, за да живеем колкото е възможно по-нормално, но това не ни пречи да помагаме, когато можем.
— И наистина ли мислиш, че аз съм савант?
— Да.
— Но аз не мога да местя предмети с ума си.
— Опитвала ли си?
— Не. Не знам какво да направя. По-рано виждах аурите на хората, но вече не. Поне не го признавам.
Седяхме известно време, хванати за ръце, и гледахме през прозореца. Небето беше забулено от стоманеносиви облаци. Заваля сняГ— гъст и бърз. Поривите на вятъра го навяваха хоризонтално, преди да го пуснат на земята.
— Мисля, че това е първият истински сняГ— рече Зед. — Много ще ми бъде приятно да те науча да караш ски, но не е безопасно да отидем заедно в планината.
— Да, идеята не е добра.
— Трябва да помолиш Тина. Тя е много добра със ските.
— Може, но ще ми се смее.
— Да, ще ти се смее. — Зед отново виждаше бъдещето.
— Но, от друга страна, няма нищо по-унизително от костюма със скелета.
Не го изхвърляй. Ще го запазя и ще те моля да го обличаш по специални поводи.
Упрекнах се. Не трябваше да се влюбвам в това момче, но изпитвах желание да се сгуша в него и никога да не се разделяме.
— А ще ме научиш ли как да си изградя предпазен щит? Не искам семейството ти да прочита всяка мисъл, която ми мине през ума.
Зед уви ръце около мен.
— Не бихме искали това. Понякога улавям мислите ти. Харесва ми онази, където ти.. — Той прошепна останалото в ухото ми и ме накара да се почувствам неудобно.
— Щитове… Трябват ми щитове — настоях, когато лицето ми престана да пламти.
Зед се засмя.
— Добре. Техниката е лесна, но се изисква практика. Най-добре е да използваш визуализация. Представи си, че изграждаш стени, затваряш се между тях и държиш чувствата, идеите и мислите си в безопасност зад преградите.
— Какви стени?
— Каквито искаш.
Затворих очи и си припомних тапетите в моята стая. Тюркоазени
— Хубаво.
— И ти ли виждаш същото като мен?
— Само отзвук. Когато около някого има стена, аз виждам сянка, тъмно място. Твоята е бледосиня.
— Като стените на стаята ми
— Това е добре. Познато, безопасно. Когато изградиш стената между теби онзи, който слуша, ще му бъде трудно да проникне през нея. Но трябва работа, а всички забравяме това от време на време.
— Савантът, който работи за стрелеца… спуска ли щита си?
Зед поклати глава.
Затова знаем, че е добър и силен. Или това, или отдавна е заминал, но се съмняваме.
— Ще опитат ли отново?
— Така предполагаме. Дори се надяваме, защото сега ги очакваме и имаме шанс да ги хванем. И може да разкрият къртицата във ФБР. Но като знаеш това, моля те, бъди извънредно внимателна, обещаваш ли? — Той леко прокара пръст по ръката ми, разпращайки тръпки по гръбнака ми
— Обещавам.
— Пазя те в тайна, дори от семейството си. Ти си твърде ценна, за да рискувам да те доближа до тази бъркотия.
* * *
Тина не проумяваше защо не помоля Зед да ме научи да карам ски.
— Гаджето ти е един от най-добрите скиори в околността и между другото, аз все още ти се сърдя, че не ми казваш истината за него, а ти искаш аз да те уча
— Точно така. — Взех стъргалката и й помогнах да изчисти снега от предното стъкло на колата й на училищния паркинг.
— Защо?
— Защото според Зед ти си абсолютна царица на снежните склонове. Ти си моята Оби-Уан, а аз съм твоят верен помощник.
Тина се изпъчи от удоволствие от похвалата.
— Благодаря. Мислех, че той не забелязва момичета като мен.
— Зед не е такъв, какъвто мислиш. Не е непристъпен, както изглежда. Той само има… проблем да се отпуска пред хората. — И през половината време е стресиран, защото е свидетел на тежки престъпления за
ФБР, помислих си, но не беше необходимо тя да знае това. — Пък и родителите ни не изгарят от желание да бъдем заедно, особено след като попаднахме в участъка.
— Боже мой, също като „Уестсайдска история“!
Не мислех, че сравнението е много сполучливо. Доколкото си спомнях мюзикъла, мисля, че нито един от главните герои не беше преследван от убийци със свръхсетивни възприятия.
— Добре, ще те науча — продължи Тина. — Освен това не се случва често някое момиче да иска да падне на дупето си пред момчето, което омайва.
Тина беше права. Може би щеше да е по-добре да се науча от нея.
— Мъдри слова, Оби Тина.
Тя се засмя.
— Не. Аз трябва да говоря наобратно. Не, и двете грешим. Това е малкото зелено човече Йода.