Плеснах се по челото.
— Права си Аз трябва само да се цупя и да се държа лошо, когато ти се опиташ да ме научиш на нещо.
— Пробвай насочване на мисли като Люк, а не като Анакин. Резултатът е по-добър. Ще те заведа на ски в неделя сутринта след църква, ако искаш. Ще приключим в единайсет, затова ще те взема в единайсет и петнайсет.
— Чудесно.
— Имаш ли екип?
— Какво ще ми трябва?
— Не се тревожи. Ще ти донеса моя стар екип. Отесня ми преди години. Може да вземеш ски под наем от спортния магазин.
— Нямам търпение.
Мислиш ли, че ще ти се удаде?
Ами…
— Разбира се. Почувствай силата, Скай
* * *
Оказа се, че не съм родена за скиорка — съвсем не. Бях обаче родена за падане. Трябваше да работя много върху равновесието си. И преди ме бяха сравнявали с Бамби, но днес имах чувството, че съм като нея, когато за пръв път се изправя на копитцата си и краката й се огъват във всички посоки.
— Понякога не си ли мечтаеш, че опитваш нещо ново и установяваш, че имаш неоткрит талант? — задъхано попитах аз, плюейки сняг, след като за пореден път зарових лице в преспите.
Тина ме потупа утешително по гърба.
— Непрекъснато.
— Само че сега не става.
Все още бяхме в подножието на детските писти Виждах как лифтът качва на върха по — опитните скиори. Хавиер продаваше билети в будката. Денят беше идеален за ски — светлосиньо небе, върхове, блестящи с изкусително обещание, примамливи висини. Планините бяха прекрасни Старецът Време леко се поклащаше на стола си, без да мисли за неприятни промени в настроението. Тина улови посоката на погледа ми.
— Зед вероятно е на върха. Господин Бенедикт плаща на момчетата да работят в събота и неделя.
Поне Зед не беше тук да види резила ми, но забавлявах Хавиер.
— Е, добре, хайде да го направим пак. Не забравяй, че това е първият ти урок, Скай.
Гледах отчаяно как малко четиригодишно момиченце с миниски профуча покрай нас. Дори не използваше щеки.
— Не можеш да се сравняваш с тях. Те не падат твърде надалеч и на тази възраст не се удрят лошо. Още веднъж. Да, точно така. Дръж ските успоредно! Не, не ги разпервай!
— Ох! — Краката ми протестираха шумно, когато едва не се разчекнах.
— Това беше добре — по-добре.
— По-добре от кое?
— По-добре от предишния път. Достатъчно ли ти беше за днес?
— О, да.
— Имаш ли нещо против, ако се кача горе, за да се спусна по пистата?
— Не, разбира се.
— Ела и ти.
— Шегуваш ли се?
— Може да слезеш пак с лифта. Гледката от върха ще ти хареса.
Усмихнах се, доволна, че Тина се примирява, че Зед излиза с мен. Тя се беше отказала от предупрежденията си и бе намалила степента на заплахата от „криза“ на „код жълто“.
— Може и да го направя.
Шестнайсета глава
Нарамихме ските и тръгнахме към опашката за лифта. Очите на Хавиер се разшириха, когато ме видя пред будката. Той разтревожено погледна Тина.
Скай, миличка, не мислиш ли, че е раничко да се спускаш от върха? — попита Хавиер.
— Не, чувствам се в настроение — отвърнах, сдържайки усмивката си.
— Не се тревожи, Хавиер. Тя мисли, че има неоткрит талант.
Той закри билета с ръката си.
— Няма да ти го продам, Скай.
Завъртях очи.
— За Бога, Хавиер, не съм толкова глупава. Само ще се разходя с лифта. Тина ще се спуска по пистата. Той се засмя от облекчение.
— Чудесно. Тогава няма да ти взема пари. Но за да бъда сигурен, ще пазя ските ти.
Тина му показа сезонната си карта и се качихме в кабинката. Гледката беше зрелищна. Увиснахме за миГнад покрива на къщата на семейство Бенедикт и после се понесохме над елите, докато преминахме над тях и се залюляхме над клисурата. Отдолу с лекота се спускаха скиори, дребни като мравки. След десетина минути слязохме на станцията на върха. Зед настаняваше пътници в кабинката за надолу. Екскурзиантите като мен бяха малко, затова нямаше да отнеме много време.
— Вземи си кафе. — Тина ме побутна към сергията. — Ще се срещнем долу на лифта след половин час.
— Добре. Забавлявай се.
Тя сложи ските на краката си и се изстреля от старта на професионалната писта.
— Кафе с мляко и една поничка, моля — казах на мъжа с лъщящо лице зад щанда.
— Не се ли пързаляш, мила? — попита той и ми подаде поничката в бял хартиен плик.
— За пръв път се качих на ски. Гола вода съм.
Човекът се засмя.
— Аз също. Затова сервирам кафе.
Колко струва?
Заведението черпи по случай първия ти ден със ските.