— Толкова ли е силна емоционалната й енергия?
Шон кимна.
— Не бях чувствал такова нещо.
— Тогава може да я имаш, след като тя изпълни целта си със семейство Бенедикт. Само гледай да е добре, за да убеди семейството си, че е тук по собствена воля.
— Ще се погрижа за това. — Шон Кели целуна дланта ми и пусна ръката ми Потреперих от погнуса и я избърсах в късите си панталони — Хмм. — Той облиза устни. — Ти и аз ще се опознаем много добре, сладка моя.
— Какъв си ти? — Увих ръце около тялото си и отстъпих към прозореца. Исках да изкрещя в лицето му, но това само щеше да им покаже колко съм уплашена.
Мария Кели нетърпеливо завъртя очи.
— Брат ми е рудокопач на чувства и се забавлява, като извлича емоции от мозъците на другите хора. Трябва ми нова прислужница, татко. Не е честно. Не е добро за бизнеса. Тя няма да ни е от полза, ако Шон я обсеби, и ти го знаеш. Последната издържа само един месец, преди да се наложи да се отървем от нея. — Гласът й се извиси в хленч.
— Ще ти се реванширам, скъпа. — Даниъл Кели наложи авторитета си върху ситуацията, като рязко замахна с ръка. — А сега, достатъчно по този въпрос. Трябва да започна да обработвам гостенката ни. Полицията вече я търси и източникът ни съобщи, че семейство Бенедикт са напуснали базата си. Време е властите да се насочат към тях. Хайде, Скай. Искам да запомниш нещо. — Даниъл Кели се огледа за мен, но аз вече бягах. Нямаше да се предам покорно на мисловната му манипулация.
Шон! — изрева той.
Бях по-бърза от дебелата мазна поничка. Минах през няколко врати и хукнах към асансьорите, надявайки се да намеря някой да чака на етажа или поне стълбището. Бях забравила обаче кой е навън. Стигнах само до коридора, когато Гейгър ме сграбчи. Хвана ме и ме повали на земята, изкарвайки въздуха от белите ми дробове. Главата ми се удари в плочките, но аз продължих да ритам и да хапя. Той ме задържа на една ръка разстояние от себе си и ме разтърси.
— Престани, сладкишче. Ако правиш каквото казва шефът, няма да пострадаш.
От главата ми закапа кръв. Зрението ми се замъгляваше.
— Доведи я тук — заповяда Кели.
Гейтър ме завлече в заседателната зала.
— Не се ядосвайте много, господин Кели — помоли го той. — Момичето се уплаши, нищо повече.
— Напротив, изобщо не съм ядосан. Тя е играчка в ръцете ни. — Кели погледна лъскавия си часовник „Картие“. — Когато я предадем на властите окървавена, те ще й повярват с още по-голяма готовност. А сега я сложи да седне. Започвам да я обработвам. — Той беше напълно студен и се държеше така, сякаш аз бях само поредната скучна точка от дневния му ред, с която трябва да се занимава.
Опитах се да го одраскам и да се освободя.
— Не, остави ме на мира!
Гейтър ме блъсна на един стол и ме завърза с еластични пластмасови белезници. Дори не можах да избърша кръвта от лицето си и трябваше да я оставя да се стича по брадичката ми и да капе по гърдите ми. Цялата треперех.
— Тя е в шок — с отвращение каза Мария. — Няма да вкараш много в мозъка й, когато е в това вцепенено състояние.
Шон се промъкна зад мен, сложи ръце на раменете ми и вдъхна дълбоко.
— Не е вцепенена. Прекрасно — страх, гняв и ужасяващо очакване — чудесна комбинация.
Мария блъсна ръцете му.
— Недей. Засилваш чувствата й Не искаме да изпадне в кататония.
— О, не. В нея има твърде много борбеност, за да поеме скоро по този път.
Гейтър неспокойно пристъпи от крак на крак.
— Ще й правите ли онова нещо с ума, господин Кели?
Бизнесменът вдигна глава.
— Не ми се струва правилно — смотолеви Гейтър.
Мария го блъсна настрана.
— Колко си жалък! Знаем, че мразиш способностите ни, но не забравяй кой ти плаща заплатата, Гейтър.
— Трябваше да ми позволите да застрелям двамата Бенедикт — измърмори той.
— Само че не улучи — язвително каза Мария. — Всичко това ми омръзна, татко. Може ли да продължим? Трябва да прегледам описа на спалното бельо.
Даниъл Кели хвана главата ми и я стисна. Почувствах как присъствието му прониква в мен и се опитва да вземе превес. Сливане и придобиване. Издигнах защитните си стени и се представих как трупам тоалетката, леглото и всичко, което мога да докопам, за да му попреча да преодолее щита ми Не можах да не съзра картини на онова, което той се опитваше да втълпи в съзнанието ми. Кели ми внушаваше как Зед и Хавиер ме подмамват на улицата и ме затварят в багажника на очукана стара кола. Държат ме там, докато се преструват, че ме търсят, и после ме откарват под носа на местната полиция. Затварят ме в изоставен склад, подиграват ми се, че съм повярвала, че Зед ме обича, измъчват ме…