Кимнах, склонила глава на гърдите му.
— Да, така мисля.
Той прокара пръсти по гърба ми, масажирайки схванатите ми мускули.
— Мислех, че съм те загубил. Не мога да ти опиша какво означава за мен да те държа в обятията си.
— Ти дойде за мен, макар да знаеше, че може да те застрелят — спомних си благодарение на Саймън
Носех бронежилетка.
— Пак можеше да те убият. Можеше да те улучат в главата.
Зед уви в шепи лицето ми и потърка с палец трапчинката на брадичката ми
— Струваше си да платя цената. Без теб бих се превърнал в най-студения, най- циничния костелив орех на света, по-лош и от онези, които те отвлякоха.
— Не го вярвам.
— Истина е. Ти си моята котва и ме държиш на мястото на доброто. Бях се понесъл в лошата посока, откакто ти не искаше да ме видиш.
Обзе ме чувство на вина.
— Виктор ми каза.
Зед се намръщи.
— Казах му да те остави на мира.
— Той се тревожи за теб.
— Но ти беше на първо място.
— Извинявай, че не ти позволявах да ме видиш. Ужасно се срамувах от себе си.
— Няма от какво да се срамуваш.
— Оставих те да страдаш.
— Аз съм голямо момче. Мога да го понеса.
— Сбил си се.
— Освен това съм глупав.
Усмихнах се и потърках нос в памучната му риза.
Не си глупав. Боляло те е.
— И все пак беше глупаво да си го изкарвам на две момчета, които са ме погледнали накриво. — Зед въздъхна, възмутен от поведението си, и после смени темата. — Знам, че в момента си объркана за много неща, Скай, но искам да бъдеш сигурна в едно — обичам те и бих дал живота си за теб, ако трябва да те спася.
Очите ми се напълниха със сълзи.
— Знаех. Чувствах го. Чета чувствата ти. Това ми каза, че съзнанието ми ме лъже.
Зед ме целуна по челото.
— И мисля, че когато отново намеря себе си — продължих, — ще установя, че и аз те обичам.
— Хубаво е да го знам.
Стояхме така и гледахме как изгряват звездите. И двамата се молехме скоро да получим обяснение защо е толкова объркано съзнанието ми.
Двайсета глава
В първите дни на декември Саймън и Сали ме заведоха у дома. Много хора вече бяха украсили домовете си за Коледа. Къщата на госпожа Хофман сияеше в различни цветове, достатъчни, за да отклонят движението от магистралата. Нашият дом беше тъмен. Не се виждаше нито една свещ или блестяща дрънкулка.
Саймън отвори вратата.
— Сега, след като ти се върна, Скай, може да украсим къщата.
— Как? В изискан староанглийски стил или като в дръзкия нов свят? — някак прекалено весело попита Сали.
Включих се в играта им, защото знаех, че те искат да мислят, че съм по-добре, отколкото бях всъщност.
— Може ли да закача надувен Дядо Коледа на прозореца си?
— Разбира се, стига аз да сложа светещ елен на покрива.
В съзнанието ми преминаха проблясващи образи — палма и влакчета на ужасите.
— Какво има, миличка? — попита Саймън и ме прегърна.
Това вече се случваше постоянно. Виждах различни неща — стол, самолет, легло, — които не разбирах.
— Нищо. Само един от онези моменти.
Сложих куфара си на леглото, седнах и се втренчих в стените. Бях забравила да се упражнявам да си изграждам щитове. От мен сигурно изтичаха мисли и чувства към Зед, но той беше твърде добър, за да ми каже. Нямах сили да започна оттам, откъдето бях спряла. Той ми каза, че съм се свързала с него, докато бях в плен на загадъчните похитители. Твърдяла съм, че се намирам в Лас Вегас, но на него му било трудно да го повярва, докато не съм се озовала в склада. Сторило му се, че се опитвам да му кажа точно къде съм, но не чул по-голямата част от съобщението. Семейство Бенедикт действали въз основа на информацията ми и заминали за Лас Вегас, защото там бил центърът на властта на Даниъл Кели Случайността била твърде голяма, за да я пренебрегнат. Те все още мислеха, че има връзка и че Гейтър, застреляният в склада мъж, е бил нает от корпорацията на Кели, но полицията не беше успяла да свърже отвличането ми с Кели.
Виктор много се ядосваше от цялата история. И като капак на всичко, двамата Кели, които Бенедикт бяха помогнали да бъдат осъдени, бяха избягали от затвора преди няколко седмици и никой нямаше представа как са го направили.
— Скай, вечерята е на масата! — извика Сали