Слязох долу и се престорих, че имам апетит. Сали беше сготвила любимите ми спагети и беше купила бъчвичка специален сладолед. Всички полагахме усилия да направим успешна вечерта.
Започнах да си играя със спагетите в чинията си.
— Мислите ли, че трябва да се върна в училище?
Саймън наля вино на Сали и на себе си.
— Още не, миличка. Всъщност… се питам нещо.
Какво? — Сали вдигна глава, като чу нотката на предпазливост в гласа му.
— Днес се чух с онази дама от Лас Вегас, госпожа Тоскана. Тя има хотел казино. Оказа се, че госпожа Тоскана е дала тайното дарение, с което платихме за възстановителния дом.
— Много мило от нейна страна.
— И аз така й казах. Тя чула за отвличането и видяла портфолиото ни в интернет и пита дали бихме желали нов договор като съветници за художествените придобивки на хотелската верига. Имат хотели навсякъде — Рим, Милано, Мадрид, Токио, Лондон и в много градове в Съединените щати. Работата ще продължи повече от година и Скай ще може да завърши средното си образование. Госпожа Тоскана спомена, че в Лас Вегас има отлични гимназии. Дори препоръча няколко.
Сали въртеше в ръката си чашата с виното.
— Не знам, Саймън. Ако ще се местим някъде, предпочитам да се върна в Англия. Не мисля, че американското ни приключение е голям успех. А и спомените за Лас Вегас не са приятни
Саймън умело нави спагетите на вилицата си.
— Още не съм приел предложението. Госпожа Тоскана иска да разговаряме повече и да разгледаме възможностите, преди да отхвърлим идеята. — Той отхапа залък. — Трябва да призная, че заплатата, която тя спомена, далеч надвишава очакванията ми.
— Скай? Какво ще кажеш? — попита Сали
— Какво? Не слушах.
— Нуждаеш ли се от промяна от Рикънридж?
— Мисля, че в момента не искам да се местя никъде.
— Ще можеш ли да ходиш на училище тук, като съзнаваш, че всички знаят какво ти се е случило? Няма да те обвиним, ако искаш ново начало някъде другаде.
— Може ли да си помисля?
Саймън кимна.
— Разбира се. Може да отидем да видим, без да поемаме никакви задължения. Това ще ти помогне да решиш. Все пак ти не успя да разгледаш Лас Вегас, защото беше в болница и… онзи склад. Градът може да ти хареса.
— Може би. — Зарових тази идея в съзнанието си засега. Умът ми беше твърде зает с привикването отново да бъда у дома, за да мисля за преместване.
* * *
Карла и Сол Бенедикт дойдоха в събота сутринта. Не се чувствах спокойна в присъствието на майката на Зед от първата ни среща, но днес тя се държеше много добре и с нищо не показваше, че чете мислите ми. Това беше иронично, защото не бих възразила някой да ми каже какво става в главата ми, тъй като нямах представа. Спомних си разговора със Сол за взаимоотношенията ми със сина им. Дали те все още ме искаха в семейството си, след като знаеха, че се бях пречупила в Лас Вегас?
Сали и Саймън седяха с мен, докато забавлявахме семейство Бенедикт в кухнята. Нямаше следа от веселото настроение и смеха в дома на Бенедикт, когато бях отишла там. Те си размениха по няколко официални любезности и разговаряха за коледните концерти и оживения скиорски сезон. Натъжих се, че няма да участвам в музикалните изпълнения, както смятах. Репетициите бяха продължили в училище без мен. Накрая Сол се обърна към мен и пристъпи към повода за посещението им.
— Скай, хубаво е отново да те видим в Рикънридж.
— Благодаря, господин Бенедикт.
— Зед ни каза за фалшивите ти спомени
Наведох глава.
— Мислим, че можем да ти помогнем.
Саймън се прокашля.
— Признателен съм ви, че дойдохте, господин Бенедикт, но Скай има отлична лекарка, която се грижи за лечението й Смятам, че не трябва да й се бъркаме.
— Това би било добре, ако нещата бяха нормални — отвърна Карла с малко нетърпелив тон, — но според нас проблемът на Скай е извън областта на традиционната медицина.
Погледите, които си размениха Сали и Саймън, бяха красноречиви. Те бяха враждебно настроени към всички предложения извън техния контрол. Бенедикт не бяха единственото семейство, което знаеше да се отбранява от дома си.
— Може и да е така, но тя е наша дъщеря и ние решаваме кое е най-доброто за нея. — Саймън стана, давайки знак, че за него приятелското посещение е приключило.
Сол не откъсваше поглед от мен.
— Бихме искали да дойдеш при нас за известно време, Скай Когато се съберем заедно, можем да направим някои неща, за да помогнем на някого в твоето положение.
Идеята ме ужаси, но от друга страна знаех, че не стигам доникъде с методите на лекарката, въпреки оптимизма на родителите ми