— Не трябва да се тревожиш за нас, Скай — добави Зед, който знаеше какво мисля, въпреки че не притежаваше моята дарба да тълкувам чувствата. — С това се занимаваме.
— Семейният бизнес — съгласи се Хавиер и поръси с кленов сироп палачинката си. — Мрежата на савантите работи както трябва.
— И ние се гордеем с нея — заключи Виктор и почука с пръст по празното място пред себе си — Къде е моята?
Във въздуха към него се понесе чиния с прясно изпържена палачинка. Зед закри с ръка очите ми
— Без ласо.
Засмях се.
— Обещавам да не правя повече експерименти с храна.
* * *
След закуската настроението стана сериозно. Сол излезе за малко, за да провери дали помощниците му контролират всичко на лифта, а после се върна и изтръска снега от ботушите си.
Готови сме — обяви той. — Да отидем в семейната стая.
Зед ме заведе в помещение в другия край на къщата, което служеше като стая за игри. Трейс и Виктор преместиха масата за тенис, а Уриел и Айвс наредиха в кръГвъзглавниците на пода.
— Искаме да седиш до Зед — каза Сол и се настани срещу мен
— Какво ще правите? — Вече се чувствах нервна. В какво се бях забъркала?
— Ще подходим като към разследване. — Трейс седна от дясната ми страна. — И това е напълно уместно, защото смятаме, че ти се е случило нещо в резултат на престъпление.
— Да, имам чувството, че са обрали мозъка ми — признах.
— Всеки от нас ще използва дарбата си, за да прочете съзнанието ти — нищо агресивно, само докосване, за да доловим коя е най-силната следа. — Трейс погледна Зед. — Трябва да хвана ръката ти, ако Зед я пусне, за да имам контакт с теби да позволя на дарбата си да работи. Би трябвало да мога да ти кажа къде си била преди склада. Не е необходимо да се мъчиш да си спомняш. Ако си била физически някъде, трябва да мога да те открия. Момчето чудо, седмият син, ще канализира нещата, тъй като има най-силните способности от всички нас.
Погледнах Зед.
— Вярно ли е?
— Да, аз съм като екран, който показва информация. И сравнява резултатите. Виждам онова, което виждат другите.
— И дори не му трябват батерии — подхвърли Уил и седна от другата ми страна.
Те се шегуваха, но сега разбрах мрачността на Зед и напрежението от злините, на които беше принуден да стане свидетел. През него се канализираше не само неговото шесто чувство, но и на другите и това означаваше, че той вижда нещата от всички аспекти и в по-голяма дълбочина от останалите. Нищо чудно, че Зед имаше чувството, че се плъзга към злото, ако не намери котва.
Вторият син, Уриел, който правеше докторска дисертация, бутна настрана Уил.
— Здравей, Скай. Все още не се познаваме официално. Аз съм единственият разумен човек в семейството.
Виждам.
— Дарбата ми е да чета спомени, всичко свързано с миналото. Знам, че се страхуваш, че мога да разкрия тайните ти, но не се тревожи. Не мога да те принудя да ми покажеш миналото си. Мога само да отворя врати, които ти си заключила.
— Разбирам. — Почерпих сила от топлината на гърдите на Зед на гърба си, докато седях между краката му. — Ами ако искам да държа вратата затворена?
— Тогава ще бъде затворена. Но ние смятаме, че трябва да започнеш да съставяш пълна картина на всичко, което ти се е случило, за да разбереш кое е реално и какво си въобразяваш.
Намръщих се. Това не ми харесваше.
— Като музиката е, Скай — рече Зед. — Оркестриране на партитура с всеки инструмент поотделно. От известно време си се придържала към мелодията, но може би си забравила баса или основни ноти.
— Имаш предвид какво се е случило, когато съм била малка?
— Именно.
Тъмни пространства. „Прекрасни пластове на болка и изоставяне.“ Кой ме беше описал така?
— Мислим, че когато видиш какво има отвъд всичките ти врати, ще ти бъде по-лесно да ги затваряш за другите хора и няма да им позволяваш да четат мислите ти толкова лесно. В замяна това ще ти даде контрол над по-скорошните спомени. Нещо като откриване на ключови късове в картинен ребус.
Това определено беше нещо, което исках, колкото и да се страхувах от процеса.
— Добре, вижте какво има в съзнанието ми.
Господин Бенедикт дръпна завесата, а Айвс запали свещи в стаята, като изщрака с пръсти. Спомних си, че той може да взривява разни неща. Успокоих се, като видях доказателство, че Айвс контролира дарбата си. Свещите ухаеха на ванилия и канела. В къщата беше тихо. Чувахме далечните звучи на хора, които се забавляваха на пистите, тътена на кабинките на лифта, когато минаваха над стълбовете, и шумоленето на дърветата, но в стаята, в това убежище, беше тихо. Почувствах как ме докосват различните дарби на всеки Бенедикт — лека милувка, нищо тревожно. Зед беше увил ръце около мен и седеше спокойно, без да се притеснява.